Литературно-художествени особености на умните изказвания на децата
Юлия Йорданова-Панчева
Фактът, че всички сме били деца, е почти толкова знаменателен, колкото и онзи, че всички сме смъртни – две обстоятелства, за които човек трудно говори, тъй като сякаш са извън възможностите на ума. Да проумееш несъществуването и обратното – да проумееш навлизането си в него, раждането ти като Аз, са почти равносилни по трудност задачи. И ако за излизането ни от битието и за представянето ни на свят-без-мен (или обратното – на Аз-без-свят), не може да се каже нищо категорично и всичко остава в зоната на предположенията и колебливата вяра, то за влизането ни в битието има доста по-надежден път за следване, който се състои в изучаване на детството. Спомнянето на собственото ни детство и наблюдението на чуждото са два сигурни (позитивни) метода за изследване на ставането-човек, на влизането ни в битието като съзнателни индивиди, на раждането ни като Аз. Има още
