Лицето Чарлин

Юлия Йорданова-Панчева

­

Песента на Чарли Чаплин от филма „Модерни времена“ (1936 г.) – последният ням и първият озвучен филм на Чаплин (само с това лично вокално изпълнение по собствена композиция и текст)

­

          Замислих се по неочакван повод за многото и различни лица на големия малък човек Чарли Чаплин. За Чаплин през годините.

­

Чарли Чаплин като бебе (1889 г.)

­

          Да, фотографията помни тъжния поглед на детето Чарли, което се качва на сцената покрай занаята на своите родители в обичайните през края на ХІХ век в Лондон театрални заведения тип вариете. Бащата рано се пропива и умира от цироза, майката се разболява, губи гласа си завинаги, което я изхвърля от сцената, и останала сама с две невръстни деца стига до лудницата, страдайки продължително и мъчително от сифилис. Класическа семейна трагедия. Скитайки се по улиците, приютите и сцените на колегите и приятелите на родителите си, Чарли преминава през своята ранна житейска и професионална школа, която ще го храни после цял живот. Скитникът ще бъде неговият главен герой и знаменателен патент.

­

Чарли Чаплин на 9 години

­

          Защо тъй изящно и неподражаемо е изигран скитащият човек от Чарлз Спенсър Чаплин? Днес бихме казали – гениално. Защото Чарли Чаплин (моят петгодишен син го нарича Чарлин) играе себе си. Виртуозно самоподражание! Сценично майсторство, колабориращо похвати от комедия дел арте, цирка и вариетето, от театралните изкуства на фокусничеството  и пантомимата. Изобщо творчеството на Чарли Чаплин е твърде автобиографично, дори напълно автобиографично. Интересното обаче е това, че той колкото и да забогатява и преуспява, колкото и да надскача първоначалния си социално-икономически статус, никога не забравя ранното аз, не се самозабравя, така да се каже, не изоставя себе си. Не излиза от образ – както пък биха се изразили киноведите и театроведите. Но не от фикционалния образ, а от екзистенциалния.

­ Има още