Юлия Йорданова-Панчева
Песента на Чарли Чаплин от филма „Модерни времена“ (1936 г.) – последният ням и първият озвучен филм на Чаплин (само с това лично вокално изпълнение по собствена композиция и текст)
Замислих се по неочакван повод за многото и различни лица на големия малък човек Чарли Чаплин. За Чаплин през годините.
Чарли Чаплин като бебе (1889 г.)
Да, фотографията помни тъжния поглед на детето Чарли, което се качва на сцената покрай занаята на своите родители в обичайните през края на ХІХ век в Лондон театрални заведения тип вариете. Бащата рано се пропива и умира от цироза, майката се разболява, губи гласа си завинаги, което я изхвърля от сцената, и останала сама с две невръстни деца стига до лудницата, страдайки продължително и мъчително от сифилис. Класическа семейна трагедия. Скитайки се по улиците, приютите и сцените на колегите и приятелите на родителите си, Чарли преминава през своята ранна житейска и професионална школа, която ще го храни после цял живот. Скитникът ще бъде неговият главен герой и знаменателен патент.
Чарли Чаплин на 9 години
Защо тъй изящно и неподражаемо е изигран скитащият човек от Чарлз Спенсър Чаплин? Днес бихме казали – гениално. Защото Чарли Чаплин (моят петгодишен син го нарича Чарлин) играе себе си. Виртуозно самоподражание! Сценично майсторство, колабориращо похвати от комедия дел арте, цирка и вариетето, от театралните изкуства на фокусничеството и пантомимата. Изобщо творчеството на Чарли Чаплин е твърде автобиографично, дори напълно автобиографично. Интересното обаче е това, че той колкото и да забогатява и преуспява, колкото и да надскача първоначалния си социално-икономически статус, никога не забравя ранното аз, не се самозабравя, така да се каже, не изоставя себе си. Не излиза от образ – както пък биха се изразили киноведите и театроведите. Но не от фикционалния образ, а от екзистенциалния.
Има още
