Възпоменание за Валентина Цанева
etopia
Валентина Косьова Цанева
(05.03.1952 – 16.12.2017)
Една година без Валя.
Моята любима учителка, която в VІ и VІІ клас на 127 ЕСПУ „Иван Николаевич Денкоглу“ в София, в първите раннозрелостни години от живота ми, ми преподаваше български език и литература.
Тя беше първият човек, който ми заговори на „Вие“. А бях само на дванадесет.
Тя беше първият човек, който повярва в мен, който ме наричаше Юлита, който ме прегръщаше с думичката „рожбе“, който ме водеше на кино в почивните дни, който ми остави на вратата бележка с резултатите от изпитите ми след VІІ клас, който ми изпрати в пионерския лагер препис с прекрасния си почерк на стихотворение на испански език, който ми показваше писмените работи на учениците си от спортното училище, а аз също бях вече в гимназията, който оставяше в чашката си с кафе мрежа от загадки, която четях обезнадеждена, който ми пращаше коледни картички от община Джебел, където замина да работи малко преди да емигрира от България през 1990-а година, който после внезапно изчезна от живота ми за двайсетина години и накрая отново се обади, от Монреал, просто така – сякаш само една седмица не сме се чували и пак разговаряхме за хиляди неща, който искаше да обрисувам стаята, в която спеше новороденият ми син, а аз исках да ми описва настроенията на магнолията по пътя й за работа, който ми обеща през лятото на 2018 година най-после да се видим, преди да започне поредното си – този път околоевропейско – пътешествие, но все пак не дойде и остави копнежът ми неутолен.
Една година без… Без гласа на Валя, без странните й размисли, без чувствителната й реч, без изразителните й движения и загадъчни жестове. Без тъмния й взрян поглед, под който винаги дебнеше нежно-закачлива усмивка. Без умението й да се възхищава. Самата тя най-възхитителна!
Една година без моята Валя! Има още
