etopia
Село Делчево (Гоцеделчевско, почти на южната граница), 04.08.2017 г.
Благословена да е паметта на нашата майка Спаска,
чийто живот бе извел на добрини.
Всичко даде, нищо не получи и умря в самота.
Август 1975 г.
Това гласи тази паметна плоча на незнайната Спаска, упомената без подпис след кончината й.
Не съм виждала по-трогателен израз на почит – синовна може би. „Всичко даде, нищо не получи…“ Благодарност, вина и любов струят от тези няколко думи. Но преди всичко вина.
Кога е живяла Спаска – името й навярно е било рождена участ за добротворство, – каква е била фамилията й, на каква възраст си е отишла от този свят, кой й е издигнал паметник и защо не е направил нищо по-рано, оставяйки я да се спомине неразплатена и самотна, а после е издигнал плоча, за да й стори поклон?
Безутешна е тази история на несподелената почит.
Благодаря на моя приятелка, която над чаша бяло вино в лятна градина на столично заведение ми показа тази снимка, направила с мобилния си телефон. Пихме в мълчание и почетохме паметта на майчица Спаска.
Мир над праха й, мир в душите на поклонниците й!
