Оръжието на жената е в жартиера й

 Юлия Йорданова

­

Нека се засрами този,
който помисли нещо лошо за това!

рал Едуард ІІІ, 1348 г.)

­

http://www.google.com/imgres?hl=bg&biw=1266&bih=786&gbv=2&tbm=isch&tbnid=EVIyD9QCnExqEM:&imgrefurl=http://bobolan.net/product/2532/zhartier-s-kobur-i-pistolet-.html&docid=ll8_vaWPLicjSM&imgurl=http://bobolan.net/userfiles/productlargeimages/product_4263.jpg&w=352&h=480&ei=1Is3T4mGC87asgb_htG3DA&zoom=1&iact=hc&vpx=94&vpy=406&dur=1203&hovh=262&hovw=192&tx=99&ty=163&sig=107792488723871394154&page=2&tbnh=140&tbnw=103&start=26&ndsp=33&ved=1t:429,r:14,s:26

­

          На бал в кралския дворец по време на Стогодишната война между Англия и Франция английският монарх изрича знаменателна фраза на тогавашния френски език: „Honi soit qui mal y pense”. Така той защитава честта на своята любима – графиня Солсбъри, чийто жартиер изпада по време на танца й с него пред изумените погледи на аристократите.

          Скоро този израз става девиз на учредения от краля „Орден на жартиерата”, а по-късно навлиза и в герба на Великобритания като символ на рицарската етика и духа на джентълментството, отличителни за Англия и до днес.

          „Нека се засрами този, който помисли нещо лошо за това” провокира срама у всички, присъствали на английския бал през ХІV век, не само заради това, което внезапно се е открило под полите на графинята, а и защото конфузната реплика на краля е изречена на езика на врага – френския.

          Още в самото начало на войната предводителят й прави реверанс пред онзи, който трябва да бъде покорéн. Този парадокс скандалзира представата на средновековния воин за чест и слава, защото показва, че езикът и културата може да са по-силни от оръжието и властта и че съюзът между воюващите е вероятна перспектива за изход от конфликта. Кой тогава би бил истинският победител? Който владее, но е повлиян от завладения, или който доминира в състоянието си на подчинение?

          Това неудобство от ситуацията като част от историята на англо-френските взаимоотношения е същинският повод за срам у присъствалите аристократи на бала в едно от примирията между ожесточените сражения на Стогодишната война. С тази необикновена случка като че ли крал Едуард ІІІ дава първият урок по дипломация на политическата сцена на Европа, която и досега се учи на уважение към опонента и на зачитане правата на другия.

­

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dc/EdwardIII-Cassell.jpg

Крал Едуард ІІІ

­

          Повелята „Нека се засрами този, който помисли нещо лошо за това”, изказана на безупречен френски от първия англичанин през ХІV век, учи на толерантност и култивира поведение на учтивост, в което основна норма е срамът. Умението да се срамуваш е умението да бъдеш културен.

          Срамът от изпадналия на публично място дамски жартиер, обаче, означава и нещо друго – срамът на културния човек от природата в него. Какво става, когато под „шапката” на перуката и воала на одеждите се свлече тънкият параван на приличието и се открие реалността на натурата?

          Тежките поли на графиня Солсбъри опират до пода, но внезапно свлеклият се от крака й жартиер издава голотата, скрита под дрехата, и открива страстта на дамата, стегната в корсажа на въздържанието.

          Дали само преди миг госпожицата не е закопчала набързо и несръчно жартиера си след бурните прегръдки на краля в кулоарите на балната зала? Дали трескавите пръсти на краля не са разкъсали безмилостно и непоправимо малката закопчалка на финото дамско бельо на графинята? Дали пък младата дама преди началото на пищното тържество сама не е развалила жартиера си с непривична небрежност, бързайки да задоволи естествените си нужди и да се завърне навреме в компанията на отбраното английско общество?

          Дали овехтелият жартиер просто не се е разпаднал в неподходящия момент, изигравайки лоша шега на двамата танцьори пред смаяната публика на двореца и превръщайки в явна дълго таената им любовна връзка или пък инсценирайки прикривана интимност, която фактически не съществува? Всичко е възможно…

          Фрапантната гледка в представите на публиката на дълбока любовна прегръдка между краля и графинята сред тежките завеси на непозволеността предизвиква смут и възмущение.

          Непоносимата картина във въображението на дворцовото общество за неловката поза на жена, освобождаваща се от телесните тежести сред сияйните витрини на благоприличието, възбужда покруса и погнуса. И всичко това – застинало като всеобщо усещане в мига на вцепенение пред зрелището на внезапно свлеклия се жартиер на танцуващата графиня, паднала в обятията на английския крал. „Honi soit qui mal y pense” – прозвучава на старофренски език помирителната реплика на негово величество Едуард ІІІ.

          Нима човек трябва да се срамува от зова на плътта и гласа на природата, забушували у всеки един от нас? Нима еротичният порив и органичните щения са предатели на цивилизацията? Нима скъсаният жартиер в края на краищата е порочен знак и горката дама носи вина за влошения bon ton?

          Има лицемерни срамове, от които трябва да се откажем. „Нека се засрами този, който помисли нещо лошо за това” да бъдеш „природен”. Нека се засрамим от лъжливите си срамове…

          Може би без да иска, с неочакваната си сентенция, изказана на бално тържество през 1348 г., английският крал дава първия пример в културната история на Европа на „просветен монарх” и по този начин става предзнаменование за появата на ренесансовия светоглед десетилетия и столетия по-късно.

­

http://blogs.mail.ru/bk/tomadoma/favorites

Графиня Солсбъри

­

          Може би дребната случка с изпадналия от полите на графиня Солсбъри жартиер всъщност е първият публичен повод да се изяви на обществената сцена новото рицарско поведение на английския кавалер, демонстрирано по блестящ начин от основателя на „Ордена на жартиерата” – крал Едуард ІІІ.

          Заветната му фраза „Honi soit qui mal y pense” навярно осъществява първия пробив в закостенелите скрупули и схоластичните предубеждения на средновековното английско общество, отваряйки погледа му към модерната дипломация и природната автентика на човешкия живот.

          Но възможно е и още нещо – жартиерът да не е паднал неволно: по грешка на влюбените танцьори или по каприза на лошия случай. Възможно е английската графиня сама да е уредила всичко – мълчаливата дама нарочно да е предизвикала падането на жартиера и съзнателно да е подсигурила драматизма на цялата сцена, за да провокира по този начин английската аристокрация и любимия крал да променят начина си на мислене и стереотипа си на поведение.

          Само с един лъстив жест – изпускайки жартиера си – графиня Солсбъри съумява да премине от прегръдките на крал Едуард ІІІ в историята на английското рицарство и в хералдическата символика на съвременна Великобритания. Това е тя – силната, въоръжена с жартиер жена!

­

Забел. №1: Текстът е написан по повод конкурс за есе на тема „Изкуството да си жена. Моята история”, организиран от изд. „Ера”, 15.12.2009 г.

Забел. №2: Текстът е избран за мото на фотоизложбата на Зафер Галибов “В Ателието” с актова фотография на голо женско тяло, открита на 13.05.2010 г. в Националната художествена галерия в гр. София.

Забел. №3: Текстът е публикуван в „Public Republic„, 22.12.2009 г.

­

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s