Автобиографични контексти

Юлия Йорданова

­

Юлия Здравкова Йорданова

­

          Детство през 70-те години на ХХ век в София – когато НДК още не беше построено и на негово място имаше казарма с жълта ограда, когато сутрин миеха улиците със сапун и после дълго отплуваха розови мехури по асфалта, когато всяко лято се ходеше на море по два пъти (веднъж на пионерски лагер и втори път с мама и татко), когато на село имаше оранжеви дини с черни семки и много, още много време за чакане да се порасне.

          Юношество през 80-текогато в училище задължително се учеше руски език и биографиите на петимата от РМС (Работнически младежки съюз), когато се преписваха стихове в тетрадката по математика, а да имаш касетофон беше лукс, когато се носеха ученически униформи с разшити якички или вдигнати ревери, когато беше тайна да правиш любов, когато хубави стоки имаше само в магазини “Кореком” и все още оставаше твърде много време до биенето на последния звънец.

          Ранна младост през 90-те – когато незнаенето на английски език изведнъж те правеше глухоням, когато имаше режим на тока и се чакаше на опашка за прясно мляко от 5:00 ч. сутринта, когато никой не обръщаше внимание на младостта ти, когато цареше двуполюсен партиен модел между СДС и БСП, когато в Университета се заговори на красив и непонятен език, когато сексът измести любовта, а да бъдеш романтичен стана old-fashioned.

          Просто младост след 2000-та година – когато постмодернизмът и зелените карти за САЩ също станаха демоде, когато никой вече не събира опадали кестени от улиците, когато Европейският съюз стана наш дом, а цифровите технологии – нещо съвсем обикновено, когато хуманитарната квалификация започна да означава липса на професия, когато демографската криза намаля, но ти оставаш все така една глава от населението в очакване животът да започне (ако може отначало)…

          Ранна зрялост през втората декада на ХХІ век в София – когато младостта придоби търговска цена, но пък вече не си млад, когато комунистическите функционери на ДС все още управляват (университета, църквата, парламента…), а историята уж се върти, когато социалните мрежи превзеха приятелството и книгите станаха електронни, когато искаш да имаш деца, но това е риск и лукс, когато превеждат на български език писатели от български произход, емигрирали през 90-те, когато мечтите вече не са амбициозни, когато познаването на смъртта става част от живота, а всяка Нова година е възпоменания.

­

Забел.: Текстът е продължение на публикацията в е-сп. „LiterNet„, 27.03.2008, № 3.

­

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s