Седемте смъртни гряха на книголюбието

Юлия Йорданова

­

Сп. „Книгите днес“, 2007, № 2

­

          Намерението на този текст [1] е да представи концепцията и функциите на излизалото доскоро у нас печатно периодично издание за книгоиздаване и книгоразпространение – списание “Книгите днес” [2]. Но преди да опиша какво представлява тази специфична медия за книгите и какво прави тя на българския книжен пазар, нека отбележа какво тя не еи с какво тя не иска да има нищо общо.

          Ще започна изложението си по-отдалеч – от една стара книга, написана на латински език и излязла от печат в Страсбург през 1510 г., която, за съжаление, никога не е превеждана на български език и досега остава непозната за нашия читател. Впрочем, ето добра идея за днешните (и особено университетските) ни издатели – да направят българска версия на това уникално библиофилско съчинение! Става дума за книгата на Гайлер фон Кайзерсберг (Geiler von Kaysersberg) “Кораб, или огледало на глупците” (“Nauicula siue speculum fatuorum”). [3]

­

http://www.google.bg/imgres?q=Geiler+von+Kaysersberg&hl=bg&gbv=2&biw=1280&bih=792&tbm=isch&tbnid=807wUmGniNnrYM:&imgrefurl=http://www.altebilder.net/menschen/johannes-geiler-von-kaisersberg_2.html&docid=2HZOmTsnV7D7eM&imgurl=http://www.altebilder.net/menschen/bilder/geiler_von_kaisersberg_2.jpg&w=529&h=650&ei=Adp-T8ydBPOO4gSm4LTOBw&zoom=1&iact=hc&vpx=170&vpy=424&dur=984&hovh=249&hovw=202&tx=90&ty=155&sig=113188061994363116028&page=1&tbnh=130&tbnw=106&start=0&ndsp=32&ved=1t:429,r:24,s:0,i:112

Гайлер фон Кайзерсберг, 1445-1510 г.

­

          Многоуважаемият на времето си Гайлер фон Кайзерсберг в началото на ХVІ век изнася поредица от неделни проповеди, които се основават на литературните герои от произведението на Себастиан Брант (Sebastian Brant) “Корабът на глупците” (“Das Narrenschiff”), издадено на немски език през 1494 г. – тоест около 50 години след печатарското изобретение на Йоханес Гутенберг. За щастие, сатиричните стихове на Брант са представени на български език през 1988 г. от пловдивското издателство “Христо Г. Данов” в превод на Любомир Илиев. Подчертавам “за щастие”, защото книгата на Брант е станала повод за написване не само на църковните проповеди на интересуващия ни тук Гайлер фон Кайзерсберг, но и на много други популярни съчинения, между които са “Възхвала на глупостта” от Еразъм Ротердамски (1509 г.) и “Заклинанието на глупците” от Томас Мурнер (1512 г.), появили се все по същото време – първите години на ХVІ век.

­

http://www.google.bg/imgres?q=%D0%A1%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BD+%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82+%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D0%B3%D0%BB%D1%83%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5&hl=bg&biw=1280&bih=792&gbv=2&tbm=isch&tbnid=6rggplUBQjXcKM:&imgrefurl=http://slovoborstvo.wordpress.com/2010/09/&docid=1rNaJFFOmcNFGM&imgurl=http://slovoborstvo.files.wordpress.com/2010/09/sebastian_brant_15901.jpg&w=395&h=502&ei=ktd-T4ndLufd4QTJlJCqBw&zoom=1&iact=rc&dur=157&sig=113188061994363116028&page=1&tbnh=147&tbnw=116&start=0&ndsp=33&ved=1t:429,r:8,s:0,i:80&tx=39&ty=72

 Себастиан Брант, 1457-1521 г.

­

          И така, какво се казва в духовните проповеди на непознатия ни учен хуманист Гайлер фон Кайзерсберг, който разработва литературните прототипи на Себастиан Брант, чиято пък забавна ренесансова книжка почти цялата (със 73 от общо 112 рисунки) е илюстрирана от 22-годишния тогава Албрехт Дюрер?

­

http://www.google.bg/imgres?q=albrecht+d%C3%BCrer+autoportrait&um=1&hl=bg&sa=X&gbv=2&biw=1280&bih=792&tbm=isch&tbnid=Tj0az8p9DFGT3M:&imgrefurl=http://www.artvalue.com/auctionresult--after-d-rer-albrecht-1471-1528-autoportrait-de-d-rer-2298399.htm&docid=wHMkcHxHvw8mSM&imgurl=http://www.artvalue.com/photos/auction/0/46/46192/after-durer-albrecht-1471-1528-autoportrait-de-durer-2298399.jpg&w=424&h=500&ei=Rtt-T67aFM3N4QTynIH4Bw&zoom=1&iact=hc&vpx=177&vpy=429&dur=3094&hovh=244&hovw=207&tx=125&ty=170&sig=113188061994363116028&page=1&tbnh=142&tbnw=124&start=0&ndsp=32&ved=1t:429,r:24,s:0,i:112

Албрехт Дюрер, 1471-1528 г.

­

          На първо място в “Корабче или огледало на глупците” се осмива образът на зараждащия се през ХVІ век книжен маниак, литературен сноб, щрихиран от Дюрер като полу луд, полу шут, с големи очила на носа и звънчета на нощната си шапка, стиснал бърсалка за прах в ръце, предназначена да разгонва досадните мухи и неизтребимите молци от библиотечното свърталище у дома. Този впечатляващ персонаж на Дюрер и Брант от сатиричната им антиутопия за пътуване към страната Глупандия придобива неочаквана съдба в нравоучителната хуманистична проза на Гайлер фон Кайзерсберг, умножавайки се в сродни литературни персонажи – все отрицателни герои, пародийни порождения на така обрисувания “книжен плъх”. Характерът му вече е скроен: това е онзи читател, изпосталял от консумиране на духовна храна, който въпреки нищетата си никога не погива, а оцелява като бедна, но заситила глада си църковна мишка. Уви, човекът на книгата – и то на печатната книга, която (за разлика от ръкописната преди нея и електронната след нея) се превръща в лесно достъпна вещ, отключваща порока на книжния “фетишизъм”, – от самото си възникване получава негативни измерения.

­

http://www.google.bg/imgres?q=The+Ship+of+Fools+%D0%B0%D0%BB%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%85%D1%82+%D0%B4%D1%8E%D1%80%D0%B5%D1%80&um=1&hl=bg&sa=X&gbv=2&biw=1280&bih=792&tbm=isch&tbnid=8yjKBxRIWAp0bM:&imgrefurl=http://silverfysh.wordpress.com/2011/01/13/the-buchernarr/&docid=pP6O-jsLz3LffM&imgurl=http://endlessbookshelf.net/endlessbookshelf-images/buchnarr.jpg&w=1103&h=1500&ei=POB-T7q-G6rf4QT0gdHtBw&zoom=1&iact=hc&vpx=455&vpy=292&dur=1656&hovh=262&hovw=192&tx=122&ty=143&sig=113188061994363116028&page=1&tbnh=130&tbnw=94&start=0&ndsp=36&ved=1t:429,r:11,s:0,i:86

 „Книжникът“ – Албрехт Дюрер

­

          Хуманистичният проповедник фон Кайзерсберг използва описанието на Дюрер и Брант, като разделя опороченото книголюбие – този перверзен “филобиблон”, който няма нищо общо с праведното съзерцание на Книгата, – на седем типа, убиващи добрия и праведен вкус към четивото. В съчинението си Гайлер фон Кайзерсберг посочва следните “грешници” на книголюбието:

  • читателят, който купува книги само заради престиж и ги третира като скъпи домашни мебели: горделивият читател;
  • читателят, който напразно иска да поумнее с “поглъщане” на твърде много литература: лакомият читател;
  • читателят, който събира книги, но не ги чете задълбочено, а само ги прелиства, за да убие скуката: мързеливият читател;
  • читателят, който харесва добре илюстрираните книги и ги прелиства като инфант само заради картинките в тях: лъжливият, псевдочитателят;
  • читателят, който подвързва книгите си с луксозна подвързия, скривайки евтиното съдържание на избраното четиво: читателят скъперник;
  • читателят, който обича да пише или да издава лошо написани книги, без да е опознал класиците и без да има нужните познания по правопис, граматика и реторика: читателят разсипник;
  • читателят, който мрази да чете – който напълно отхвърля книгите и презира мъдростта им: читателят клеветник. [4]

­

   http://www.google.bg/imgres?q=The+Ship+of+Fools&um=1&hl=bg&gbv=2&biw=1280&bih=792&tbm=isch&tbnid=wdxf2MjcRE8TlM:&imgrefurl=http://www.gutenberg.org/files/20179/20179-h/20179-h.htm&docid=BupwCRJHqK7NCM&imgurl=http://www.gutenberg.org/files/20179/20179-h/images/p004.png&w=1470&h=834&ei=Kt1-T5jqAsuk4ATBhsHsBw&zoom=1&iact=rc&dur=203&sig=113188061994363116028&page=1&tbnh=100&tbnw=177&start=0&ndsp=32&ved=1t:429,r:33,s:0,i:63&tx=14&ty=31

„Корабът на глупците“ – Албрехт Дюрер

­

         Тези типажи съставляват обществото на демоничните библиотафи (сиреч “гробари на книгата”), на блудните литератори, на читателите грешници – на хората, които могат, но не умеят да четат.

­

Йеронимус Бош, 1450-1516 г.

­

          Пет века след находчивата художествена и християнска “антропология на четенето”, направена от Дюрер, Брант и интерпретаторът им фон Кайзерсберг, виждаме, че природата на “човека на книгата” като че ли не се е променила много, както би могло да се очаква след технологичното развитие на книгопроизводството и дигитализацията на писмото днес. Малцина като че ли са онези читатели сред масата грамотни хора в наше време, които “знаят какво правят” и осъзнато странят от описаните по-горе “смъртни грехове” на невежото отношение към книгата. Все по-рядко като че ли се срещат читатели, за които книгата остава да бъде ковчеже на красивото и умно слово, завещано ни от някой ближен, който с вдъхновен глас, запечатан в нотописа на буквите, продължава да бъде сред нас.

­

 „Корабът на глупците“ – Йерунимус Бош

­

          Но нека не навлизаме повече в морализаторския (“филаретичния”) дискурс на самия Гайлер фон Кайзерсберг и преминем сега към ползата (може би “поуката”) от тази история, свързана с актуалното битие на българската книга. Появата и съществуването на списание “Книгите днес” в самото начало на ХХІ век го поставят като единственото периодично издание за книгоиздаване и книгоразпространение в България от този период.

          То идва на книжния ни пазар с идеята да бъде качествена медия, която се учи от миналото на книгите, но служи на тяхното настояще, за да подсигури и бъдещето им. Ето защо това периодично издание за книгите се стреми да не разбужда низките страсти на четящия човек (homo legens) и да не въвлича в греховете на общуването с книгата. То се пази да не (въз)произвежда квазичитатели, както – волно или неволно – правят много други медии, лансирайки несполучливи издания и популяризирайки повърхностни интерпретации за тях. Основната му цел е да развива културните интереси на българските почитатели на книгата, бидейки информационен посредник между издатели и разпространители, писатели и читатели, говорещи и мислещи на български език искрени книголюбци.

­

Сп. „Книгите днес“, 2006, № 3

­

          От възникването му през 2005 г. до 2007 г. списание “Книгите днес” съществува благодарение на спомоществователството на Национален дарителски фонд “ХІІІ века България” и подкрепата на заинтересовани рекламодатели в сферата на книгоиздаването. Замисълът му е ориентиран към нуждите на широка целева група – не само създателите и популяризаторите на книги (писатели, художници, издатели, разпространители, литературни агенти и критици), но и към обикновени или пристрастени читатели с различно образование, професия и възраст. За всички тях съдържанието на медията е структурирано в разнообразни рубрики с динамично съотношение между “полезност” и “приятност” – от проблемните рубрики за представяне на книжари, издатели и автори до забавните полета за поддържане на читателското бодърстване при среща с литературните интереси на видни личности или с произведения от виртуалното пространство и сферата на другите изкуства. Между тези полюси застават актуалните класации на най-продавани издания за месеца от водещи книжарници, както и архивните рубрики от света на книгите и живота на писателите – някогашни и съвременни, ала извикващи жив интерес у читателите и преди, и сега. Изобщо, списание “Книгите днес” се стреми да предложи точна (словесна и фотографска) снимка на днешното състояние на бранша у нас. Без екзалтации и превземки. Без мании и обсесии. Без литературна снобщина и мишкуване в жълтите полета на книгобитието…

          Странно ли е тогава, че представих списание “Книгите днес” във връзка с хуманистичните проповеди на почитаемия Гайлер фон Кайзерсберг? Този подход на историческа ретроспекция за мен е важен, за да не забравяме и за да не спираме да помним, че смъртните грехове на любовта към книгата убиват четенето.

­

Сп. „Книгите днес“, 2006, № 1 

­

Бележки:

[1] Текстът е четен на Национална кръгла маса “Книга и комуникация – от идеята до интерпретацията” по повод 15-годишнината на Университетско издателство “Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Велико Търново (24-25.04.2007 г.).

[2] Главни редактори на списание “Книгите днес” досега са били Пламен Дойнов, Мария Станкова и Юлия Йорданова.

[3] Мангел, А. История на четенето. С., 2004, с. 334. Преводът от латински е мой (Ю.Й.)

[4] Мангел, А. История на четенето. С., 2004, с. 281-282. Брой № 3 на сп. “Книгите днес” от 2007 г. включва текст на Мария Арангелова, който осмива съвременните типове графомани, нароили се в Интернет – виртуалната медия, предоставяща неограничени възможности за самопубликуване на автори, които често забравят, че трябва да има не само писатели, но и читатели.

­

Забел. № 1: Текстът е публикуван в сб. “Книга и комуникация – от Идеята до Интерпретацията”, гр. Велико Търново, 2008 г., с. 98-101.

Забел. № 2: Текстът е публикуван в „Public Republic„, 08.03.2009.

­

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s