Незабравата ми

Юлия Йорданова-Панчева

­

© Юлия Йорданова

­

          Преди време открих в бележника си стихотворение, което ми беше прощален подарък от ІХ „д“ клас в 7 СОУ „Св. Седмочисленици“, когато напусках гимназията, за да постъпя на работа в университета.

          Публикацията му в този блог е доказателство за моята незабрава!

­

На нашата учителка

 

                              Тя стои усмихната пред нас,

                              красива, както всеки път, неотразима

                              и винаги обичана от този клас –

                              това е нашата учителка любима!

                              Сега е тук, при нас, но за последно.

                              Текат сълзи от детските очи,

                              защото дружбата ни е вълшебна,

                              затова и всеки в стаята мълчи.

                              Всеки гледа в пода и си спомня:

                              „Шумнички, но умнички“ – наричаше ни тя.

                              Но едва ли с това ще я запомня,

                              тя си тръгва и това не е шега.

                              Тя тръгва, но обичта ни ще остане,

                              дано да не забрави този клас,

                              защото това е най-голямото имане –

                              да знаем, че ще мисли винаги за нас!

 

28.11.2005 г.                                           Десислава Трайкова, №7 в класа

­

 

 

pause­

Advertisements

3 thoughts on “Незабравата ми

  1. екскурзия Eгипет

    Хубаво е, че се пишат такива благодарствени стихотворения към учителите, с които прекарваме толкова време. Трябва да ги уважаваме и да ценим това, което правят за нас.
    Стихотворението е много красиво, поздравления. Няма как да забравим някои хора от това ни време. Има някои, които са ни научили на доста ценни уроци и са ни подготвили за живота, който ни очаква след училище. Сега, като се сетя за началните ми години, ми става много мило.
    Благодаря за хубавата статия, дано по-често публикуваш и споделяш с нас.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s