Трапезният мир на Балканите

Юлия Йорданова

­

 

­

          Някъде е война, но този път на Балканите мируват и пируват в песни и свирни… Докато изведнъж не се запитат участниците в документалния филм на Адела Пеева, представен на Седмия международен София филм фест: “Чия е тази песен?” (2003 г.). И внезапно песента замлъкне, а веселбата се разтури в разпра…

          Наистина, чия е тази народна песен, която всички знаят и обичат, но всеки мисли за исконно и автентично “своя”, дошла според едни с турците при падането на Константинопол, а според други с кръстоносните походи, преминаващи родината на Александър Македонски, а според трети с обаянието на турския певец Зеки Мюрен или красотата на циганската певица Кощана.

          Турска? Гръцка? Шиптерска или босанска? Македонска или българска, което все пак не е едно и също нещо. Чия е тази песен?

­

  

­

          Това се пита и самата авторка в своя филм, приседнала на маса с приятели да попийнат и попеят на драго сърце. Но вече зададена, питанката в истанбулския ресторант се обръща надолу като ятаган и започва да преследва еготичното чувство на балканските сътрапезници.

         Така от ориенталската столица на Европа тази застрашителна въпросителна фраза започва да обикаля по върхове и падини из Балканите от единия до другия край на полуострова – от Босфора през остров Лесбос, после през албанските планини и сараевските покрайнини, сетне се лута из македонското село Дреновци край Прилеп и минава като на вран кон над сръбското градище Враня, за да уседне накрая на Петрова нива сред странджанските обиталища на България. Ред по ред се мяркат пред камерата на Жоро Неделков лица, които гримасничат в изстъпление на радост и обида или пък жестикулират в хороводен и борбен екстаз. Хора, лица, гласове и езици… Един нестроен сбор от балкански певци и свирачи, които в една и съща мелодия влагат неповторимите думи на своята самобитна история и мечти.

­

­

­

          В красив турски писар са влюбени всички жени на света, без да ревнуват помежду си; безгрижен гръцки търговец изгубва всичките си жълтици, но не жали за тях; смугла анадолка е станала тайният блян на всеки босненски мъж, а Паца Дреновчанката е разбудила комитското сърце у всеки македонец; албанско девойче кара босилека да разцъфти, а в България полумесецът изгрява като символ на Преображенското въстание:

                              Ясен месец веч изгрява
                              над зелената гора,
                              в цяла Странджа роб запява
                              песен нова, юнашкà.

          Но дали пък не бяха други словата на тази магическа мелодия, която има чудното свойство от обикновена песничка да се превръща ту в дервишки марш, ту в любовна изповед, и да се преобразява от фолклорна битова хумореска в авторизиран революционен химн?

­

­

­

          В документалния си филм “Чия е тази песен?” Адела Пеева тръгва по туристическите дестинации на съвременното културно любопитство, но неволно настъпва в минното поле на балканската история и в почти изличеното гробище на местния фолклор. Главната “актриса” на този филм следва собствения си сценарий и внимателно режисира срещите си тук и там, разпитвайки с етнографска настойчивост и дипломатическа сдържаност: “Чия е тази песен?”; “Ваша ли е тази песен?”; “Турска ли е?; “Гръцка?”; “Албанска?”; „От къде идва?“… И всеки път съумява да се въздържи да я нарече “българска”, за да успее по този начин да изтръгне интимната тайна на авторството от безименния певец на Балканите.

          По този повод можем да си припомним филма на Иглика Трифонова “Писмо до Америка” (2001 г.), който изпитва игралните възможности на същия докуменателен сюжет, свързан с издирването на незнайна народна песен. Но ако в този филм песента изпълнява ролята на фигуративен посредник между Източна Европа и американския Запад и разглежда проблема за българската емиграция в посткомунистическия период, то в “Чия е тази песен?” фолклорният мотив надмогва чисто инструменталните си задачи в сюжета и вече се превръща в тематичен център на цялата творба. Въпросът “Чия е тази песен?” в контекста на Пеевия филм се превръща във въпрос за националната идентичност на балканските народи, които като един стар и разомагьосан Сизиф продължават да търкалят по балканските рътлини тежкото буре с барут (или с вино?), откакто се помнят.

­

­

­

          Тук всеки от тях познава тази песен и я изпълнява като свое съкровено желание за любовна близост или колективна свобода, при което обаче всеки един от тях влага в общата мелодия някакъв свой специфичен текстов нюанс. Авторката на филма със звучната фамилия Пеева върви по дирите на една народна песен и постепенно открива на зрителите си “професионалната тайна” на музикалните фолклористи, че дадена мелодия може да има много текстове, но почти никога не се среща обратното, и че по принцип мелодията е трансгресивна, интеретнична за разлика от идеологически центрираната природа на словото. Официалните консултанти на филма “Чия е тази песен?” в лицето на кинодокументалиста Костадин Бонев и етномузиколога проф. Николай Кауфман идват да подкрепят евристичните постижения на филма в опита му да предложи правдоподобен разказ за фолклорната споделеност и националната разединеност на балканския културен свят, отразени в словесно-музикалния комплекс на песента. Според този забележителен филм на Адела Пеева народната песен се оказва мощен идентификатор и изразно средство, чрез което балканските народи учленяват културното си единство в мелодиката на живота и дефинират политическото си противопоставяне в дискурса на националното притежание.

          Случайна грешка на езика и необмислено действие на главната героиня във филма разбужда латентните вражди между опиянените певци. На въпроса “Босненска ли е тази песен?” потъналите в угощение сърби изведнъж наскачат и налитат на бой, залавяйки се за липсващото оръжие в поясите си. А смелата виновница за това “да има филм” неочаквано им отвръща с балканска попръжня… Така крехкият трапезен мир на Балканите е нарушен и внезапно пометен от пожара на кръвнишките страсти, разпален от шовинистичната ревност само по една народна песен.

          След филма остава да виси като полумесец над истанбулския ресторант единствено неизреченият отговор на реторичния въпрос от заглавието “Чия е тази песен?”: наша, наша… Балканска.

­

­

Послепис: Филмът на Адела Пеева „Чия е тази песен“ вдъхновява реализирането на проекта „Everybody’s Song“ (2006-2008 г.) по програма „Младеж“ на Европейската културна фондация, който се състои в изучаване историята на тази песен.

­

Забел. № 1: Текстът е публикуван във в. „Литературен вестник“, 2003, № 16; в. „Култура“, 2003, № 16 (със съкращения).

Забел. № 2: Текстът е публикуван в е-сп. „LiterNet„, 26.05.2003 г.

­

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s