Фотографската камера на Джулия Камерън

Юлия Йорданова-Панчева

­

Джулия Камерън – скица от зет й Джеймс Патл

(който пък е дядо на писателката Вирджиния Улф)

­

          Декември 1863 година. Джулия Маргарет Камерън [1] получава като подарък от зет си Чарлс Норман [2] фотографски апарат, с който да се занимава в дългите самотни часове след раздялата с любимата си дъщеря. Навярно посланието е било: „Ние те напускаме, но образите, които ще направиш, ще останат завинаги с теб. Снимай и никога не бъди сама!“

­

Джулия (дъщеря на фотографката)

и Чарлс Норман (неин съпруг), 1864 г.

­

          Януари 1864 година. Джулия Маргарет Камерън написва под един от получените фотографски образи името на своя първи модел – невръстната Ани Филпот [3], и вълнуващото съобщение, което днес звучи като фрагмент от личен дневник: „Това е първият ми истински успех във фотографията!” Действително в контекста на цялото й фотографско творчество, наброяващо около 3000 фотоса, създадени за десетина години, тази най-първа снимка си остава забележителен успех. Още тук личат белезите на бъдещия художествен почерк на превърналата се след време в най-известната жена фотограф от епохата на Викторианска Англия: портрет от близък план, който сближава емоционално зрителя със заснетото лице; мек фокус, който откъсва образа от реалността и му придава художествен рисунък; изображение на момиче с разпуснати коси, които изразяват неподправеност и своенравие; игра на светлосенки, която изважда вниманието на наблюдателя от конкретния детайл и го насочва към общото излъчване на снимката; тъжно изражение на младото лице, което внушава необикновена, почти мистична обвзетост на духа; липса на ретуш, който да разкрасява и декорира автентичната природа на човешкото лице; и най-характерното – сведен  поглед, който напомня за мадоните на средновековните художници, от който струи печал, невинност, мъдрост и смирение.

­

Първата снимка: Ани Филпот, 1864 г.

­

          От първия миг на притежание на обектива заниманието с фотография не се превръща за Джулия Камерън в социална упойка срещу самотата или в модерно хоби за убиване на аристократически унаследеното от родителите й (английския търговец Джеймс Патл [4] и френската благородничка Аделин де Л’Етанг [5]) свободно време. За 48-годишната жена, родена в Британска Индия (гр. Калкута в Източен Бенгал през 1815 г.), където е срещнала и съпруга си (20 години по-възрастния от нея Чарлс Хей Камерън [6] – законодател с принос във въвеждането на английското образование сред местното население), вече отгледала шестте си деца, снимането става призвание и съдба. Джулия Камерън започва да фотографира целенасочено, упорито и вдъхновено с пълното съзнание, че във фотографията е открила смисъла на оставащия й живот, превръщайки заниманието си в професия, а тази нова професия – в изкуство. В незавършения си мемоар „Анали от моята стъклена къща” [7], писан през 1874 г. и публикуван посмъртно през 1889 г., Джулия Камерън заявява: „Моите стремежи бяха да облагородя фотографията и да издигна характера и употребата й като високо изкуство, сливайки реалното с идеалното, без да се жертва нищо от истината и с цялата преданост към поезията и красотата.” Това е висока амбиция за една жена, живееща във все още патриархално общество, което развива позитивистични разбирания за фотографията преди всичко като „техника”, поставена в служба на науката, а не като изкуство, явяващо се своеобразен продължител на живописта. От дистанция на времето обаче може да кажем, че фотографката Камерън е успяла в това смело начинание, оставяйки името си в историята тъкмо като художник, който рисува със средствата на светлината и нейните отражения необикновени „икони” на бележити мъже и целомъдрени жени от средата на ХІХ век. Нещо повече – в историята на изкуството тя остава като емблема на цял етап от развитето на художествената фотография, тъй като чрез моралистичния подход и тематичното съдържание на творбите си Джулия Камерън налага във фотографското дело изобразителния стил на художниците прерафаелити, които по нейно време рисуват в подражание на готическата живопис отпреди нововъведенията на Рафаело, Микеланджело и Леонардо да Винчи. Нейното творчество е ярко доказателство за тънката спойка между викторианска етика и предренесасова естетика, чийто анахроничен съюз доминира в културата на Британската империя от средата на ХІХ век. Що се отнася до специфичния рисунък на нейните фотографски изображения, може да се добави, че заради странния имперсионистичен ефект на резсеяния фокус, който тя систематично прилага в творбите си, нейното фотографско изкуство се явява предвестник на живописната фотография от школата на пикторалистите в края на ХІХ и началото на ХХ век, които от своя страна черпят идеи от поетите символисти.

­

Джеймс Хей Камерън

(съпруг на Джулия Маргарет Камерън), 1871 г.

­

          Още през първата година на своите занимания Джулия Камерън става член на фотографските дружества в Лондон и Шотландия, като – може би по съвет на своя съпруг, юриста Чарлс Камерън – от самото начало започва да регистрира всяка една от творбите си в Службата за авторско право с подробни документи за съдържанието им. Навярно това е причината снимките на Джулия Маргарет Камерън да бъдат добре опазени и днес ние да знаем достатъчно за заснетите модели и обстоятелствата, свързани с тях. Най-същественото, което узнаваме от архива й, е фактът, че авторката подбира фотографски модели от осбственото си житейско обкръжение – членове на семейството, прислужници, съседи, представители на викторианския елит, местни жители (от Ферингфорд [8] в Англия или пък остров Цейлон в Южна Индия), приятели от артистичния салон „Малка холандска къща” на сестра й Сара в Кенсингтън или от собствения й артистичен кръг в семейната вила „Димбола Лодж” [9] на британския остров Уайт [10].

­

Джулия Маргарет Камерън –

портрет от Джордж Фредерик Уотс, 1850-1852 г.

­

          Животът й сред артистичните среди на Викторианска Англия силно повлиява върху естетическите й възгледи и приятелствата й с отделни творци се оказват определящи за изявата й като художник фотограф. Известно е, че сред нейния артистичен кръг са били знаменити люде като барон Алфред Тенисън [11] (поет, лауреат на Обединеното кралство), Чарлс Робърт Дарвин [12] (учен естественик), Робърт Браунинг [13] (поет и драматург), Джон Евърет Миле [14] (художник и илюстратор), Уилям Майкъл Розети [15] (художник), баронет Едуард Бърн-Джоунс [16] (художник и дизайнер), баронет Джон Фредерик Уилям Хершел [17] (математик, астроном и химик), Чарлс Латуидж Доджсън, известен като Луис Карол [18] (писател, математик и фотограф), Томас Карлайл [19] (историк медиевист и писател), Хенри Уодсуърт Лонгфелоу [20] (поет), Елън Тери [21] (актриса), Джордж Фредерик Уотс [22] (художник и скулптор, направил единствения живописен портрет на Джулия Маргарет Камерън) и др. Но пряко въздействие върху изграждането на Джулия Маргарет Камерън като художник фотограф имат главно двама души. Единият е Оскар Густав Рейландер [23], създател на фотомонтажа, сътрудник на Чарлс Дарвин и чест гост във вилата на Джулия, когото тя избира за свой ментор във фотографския занаят, събирайки грижливо негови произведения. Другият е художникът Дейвид Уилки Уинфилд [24] – открил и предал на Джулия техниката на плиткия фокус, който лишава фотографския портрет от контраст и смива очертанията на образа в псевдоакварелен щрих. Еспериментирайки с възможностите на новата медия, Уинфилд се опитва да подражава на живописните ефекти в творбите на старите майстори, особено на Тициан, живял и творил през ХVІ век. Живописните си фотоизобретения той публикува през знаменателната за Джулия Камерън 1864 г. в албума си „Студио: Колекция на фотографски портрети на живи художници, заснети в стила на старите майстори от аматьор”. [25] Вървейки по неговите стъпки в художествената „иконографска” традиция и бидейки „аматьор” като почти всички фотографи от онова време, Джулия Маргарет Камерън също създава своя фотографска композиция, която посвещава на една от сестрите си: „На възлюблената ми сестра Мия: Албум с фотографии на Джулия Камерън”. [26] Този албум, направен специално за Мария Патл (наричана нежно от фотографската Мия [27]), съдържа семейни портрети и алегорични разработки, между които е знаменитата серия с фотографии на племенницата й Джулия Джаксън [28] – дъщерята на Мия (по-късно майка на писателката Вирджиния Улф [29] и художничката Ванеса Бел [30]). Впрочем, едноименната племенница на великата фотографка е снимана и от нейния учител в това ново изкуство – Оскар Густав Рейландер, в чиито снимки Джулия младша се появява в доста по-различен ипостас от този при Камерън.

­

Джулия Джаксън (племенница на Джулия Камерън

и майка на Вирджиния Улф)1867 г.

­

          От страна на литераторите специално участие в артистичния живот на Джулия Камерън имат поетите Виктор Юго, на когото през 70-те години на ХІХ век тя изпраща 28 от снимките си, и барон Алфред Тенисън, който през 1864 г. й предлага да илюстрира с нейни фотоси цикъла му от 12 поеми „Идилии на краля”. Новопосветен фотограф, тя се поласкава от поканата и с радост приема творческото предизвикателство, отправено й от лауреата на Обединеното краство като към художник илюстратор. Нетърпелива да опита като фотограф в литературното поприще, тя скоро се залавя на работа с отговорността на стар професионалист. За целта привлича към студийната си драматургия повечето от роднините и познатите си, дегизирани по този повод като герои от Артуровия епос съобразно преработката на Тенисън. Всички участват с подобаваща сериозност. Прислужница се превръща в Мадона, съпругът става Мерлин, детето на съседа се преражда в новородения Христос или пък се сдобива с крила на Купидон… Резултатът е впечатляващ – след безброй бавни експонации на кадъра и още по-бавни операции със стъклените негативи тя достига до желания резултат: над 200 разпечатки от мокра плоча на колодий. Фотосите са селектирани, текстовете на поета са украсени с литографиран от Камерън почерк, а като фронтиспис в томовете застава фотопортрет на Тенисън, дело на новопокръстената фотографка. Първият том от кралските идилии се появява през януари 1875 г., а вторият – през май същата година, като всяка книга тогава струва шест гвинеи. За сметка на това през 2011 г. на търг за антикварни ценности един от фотопортретите на Джулия Камерън – по-специално на племенницата й Джулия Джаксън (дъщерята на Мия), получава първоначална приблизителна цена от 25-35 000 британски лири…

­

Книгата „Идилии на краля и други поеми“ от Алфред Тенисън

с фотографски илюстрации на Джулия Камерън

­

          Продължавайки темата за роднинските връзки като част от историята на изобразителното изкуство в Англия, трябва да отбележим, че втората сестра на Джулия Маргарет Камерън – Сара Патл [31] – също оставя наследник, който развива артистичните заложби на фамилията в областта на живописта. Става дума за сина й Валентин Камерън Принсеп (по-известен като Вал Принсеп [32]), който се прочува като художник-портретист от школата на прерафаелитите. Собственият син на Джулия Камерън – Хенри Хершел Хей Камерън [33], също прави снимки, оставяйки ни два забележителни портрета на фотографката, през които днес ние можем да видим „печата” на нейната изключителна личност. Почти половин век по-късно в предговора към новоиздадения албум с фотографии на Джулия Къмерън нейната праплеменница Вирджиния Улф набързо ще „прекръсти” триото на сестрите Патл – Мария (Мия), Сара и Джулия – с като че ли най-точните и характеризиращи ги прозвища: първата беше Красота (Beauty), втората Устрем (Dash), а третата (Джулия) – Талант (Talent). [34]

          Неконвенционалната покана на барон Алфред Тенисън към начинаещата фотографка и многодетна майка Джулия Камерън обаче не се оказва чак такъв прецедент, какъвто ни изглежда днес. В книгата на приятеля Чарлс Доджсън (Луис Карол) „Алиса в подземния свят” наред със собствените му рисунки накрая застава и една снимка на истинската Алиса, направена от него през 1860 г., когато малката „героиня” от живота и литературата на великия писател е едва на седем години. Населявайки общо социално пространство с мистър Доджсън, Джулия Камерън също ще има възможността нееднократно да заснема легендарната Алис в следващите години на нейното съзряване. В тези по-късни фотографии обаче, въпреки натоварения им реквизит и изящната стойка на модела, нито веднъж няма да срещнем дори и помен от първичния чар на детската вълшебница.

­

Алис Лидл [35]

заснета от Чарлс Латуидж Доджсън (Луис Карол), 1860 г.

­

          Вглеждайки се в ранните снимки на двете велики инфанти на фотографията от ХІХ век – Луис-Кароловата Алис (1860 г.) и Джулия-Камеръновата Ани (1864 г.) – веднага ще забележим разликата: не толкова във физиогномията на заснетите деца, колкото в естетиката на снимачния подход. Алис е в цяла фигура и в по-отдалечен план, с остър контраст на образа и ярък детайл на постановката, с вдигнат поглед и ведро изражение на лицето, приседнала сякаш за кратко, само докато я снимат, в разбиращо очакване всичко това скоро да приключи, за да се втурне отново към чудесата от страната на детството. Тъкмо напротив – фигурата на Ани е статична, тя е портретирана в близък план с бюстов формат, фотографската картина е премрежена от „мъглата” на мекия фокус, контурите се губят между обекта и фона, погледът е сведен към незримото пространство, изпречило се пред едно дете, което сякаш не познава игрите, а едва доловимият релеф на сенки под очите му издава следите като че ли от наскоро преминал плач. Цялото настроение от тази първа снимка на Джулия Камерън излъчва трогателна скръб и една неизвестна, огромна, тревожна и отчайваща, недетска сериозност. Може би тази първа снимка все пак остава най-високото фотографско постижение на Джулия.

­

Алис Лидл –

заснета от Джулия Маргарет Камерън, 1872 г.

­

          Ако прегледаме всички детски фотографии от архива на Джулия Маргарет Камерън, лесно ще установим, че в тях не детското е важно и че не то бележи смисъла на снимките. Както в тях, така и в безрбойните фотографии на млади жени, направени през 60-те и 70-те години на ХІХ век, авторката се стреми да постигне нещо повече от техническо възпроизводство на образа. Тя преследва постигането на алегоричен смисъл и наслагването на вторични внушения, които да надскочат делничността на живота и да трансендират към други, по-висши идеи. Тях художничката фотограф открива в символното наследство на античната митология, викторианската литература и сказанията на англиканската църква. В своето иначе импулсивно творчество тази забележителна жена от френски благороднически произход (нейна баба е била придворна дама на кралица Мария-Антоанета) става убеден изразител на радикално консервативния викториански етос, какъвто откриваме да доминира и у нейния лидер във фотографията – напредничавият в технологиите, но традиционален във възгледите си Оскар Рейландер, също роден извън Англия (Швеция). Според убежденията на Джулия Маргарет Камерън божественото начало е заложено у всеки човек и само „индивидуалната воля и любов към красотата могат да направят невидимото видимо”. Ето защо тя вижда своя морален дълг като фотограф именно в това – да покаже на хората потенциала им да постигнат безсмъртие. Такава е мисията на фотографското изкуство според една от неговите основоположнички – да разкрива тайнството и чрез инструмента на Бога – светлината – да чертае пътища към Спасението.

­

Хари Камерън (син на Джулия) –

заснет от Чарлс Латуидж Доджсън (Луис Карол), 1859 г.

­

          По-голяма част от снимките на Камерън се вписват в две тематични категории: портрети на исторически знаменитости и илюстрации на литературни произведения, като специфичен дял от творбите й представляват многобройните портрети на жени. Заемайки горната прослойка на средната класа, Джулия Камерън има възможността да общува с редица влиятелни хора на епохата, предимно от областта на науката, художествената литература и изобразителното изкуство. Така тя успява да направи портрети на повечето велики мъже от времето на кралица Виктория, което освен всичко друго й носи известен търговски успех. Между заснетите от Камерън лица са Уилям Хершел, Чарлз Дарвин, Алфред Тенисън, Джон Миле, Уилям Розети Another common subject matter among Cameron’s photographs are her images of women. и мн. др. Що се отнася до наративната част от нейната фотография, литературните й влияния идват главно от Библията, Артуровия епос, Шекспировите драми, поезията на Тенисън и от други романтически автори. Режисирайки своите фотографски vivants tableux [36], Джулия Камерън възсъздава библейиски и исторически сцени, извайва митологични и въображаеми образи със старанието и прецизността на иконописец. Образци от този особен тип „литературна фотография” са фотокартините й „Святото семейство” (1872 г.) с изображение на Мадоната, Божия син и Кръстителя; „Раздялата на сър Ланселот и кралица Гуиневир” (1874 г.) по Артуровата поема на Тенисън; „Пол и Виргиния” (1864 г.) по едноименната романтична новела на френския писател Жак-Анри Бернардин дьо Сен-Пиер [37], добила голяма популярност във Викторианска Англия; „Беатриче” (1866 г.) по драмата на Пърси Биш Шели [38] „Ченчи” [39], в която е модел другата й обикната като фотографски обект племенница – Мей Принсеп [40] (дъщеря на Сара); „Крал Лир разпределя кралството между дъщерите си” (1872 г.) по Шекспировата трагедия „Крал Лир”; „Сър Галахад и бледата монахиня” (1874 г.) по Тенисовите идилии за Крал Артур; Гьотевата „Гретхен на олтаря” (1870-1874 г.); Шекспировата „Офелия” (1867 г.), новозаветната „Молитва” (1866 г.) и т.н.

­

Светото семейство, 1872 г.

­

          Съвременните превъплъщения на класически, религиозни и литературни фигури са най-обикнатият мотив в произведенията на Джулия Маргарет Камерън – пионер на художествената фотография и забележителен майстор на портрета. Но като че ли по-силен от всичко в творчеството й е само нейният пиетет към женската красота, която Джулия Камерън извлича не толкова от натурата на заснетите жени, колкото от облъхнатата им с тъга душевност. Това са образи на жени, които тъгуват – може би поради неудовлетворение от живота в един яростно несъвършен свят, може би поради мистичния ужас пред смъртта, може би поради сантименталната им обреченост да бъдат „слабия пол”. И тази типично патриархална нагласа на авторката да отразява покорната, но тревожна женственост допълнително придава на заснетите женски лица аурата на горчиво удолоствие от факта да бъдат фотографирани. Това са жени, които носят клеймото на първородния грях, наследен от престъпното свобомислие на пражената, но и които носят кръста на мадоната, обречена да бъде на този свят майка и съпруга. Джулия Камерън се отнася щадящо към греховната половина у жената и я покрива с булото на скръбта, за да извае земната й красота по тих и пестелив начин. Такава е „вечната женственост” в повечето от снимките на тази невероятна британска фотографка. От друга страна, Джулия Камерън превъзнася платоничната мисия на девата да обича настойчиво и всеотдайно, да дарява живот с цената на собствения си и да служи на своите потомци чрез всичко, на което е способна. Не случайно най-популярната роля в женската фотография на Джулия Камерън е представена от образа на Мадоната: с младенец на ръце или обкръжена от своето домочадие.

­

Събирателен женски образ от фотографията на Джулия Камерън

(неидентифицирано лице)

­

          Ако фотографирането на известни личности е често срещана дейност в търговския свят на времето, то заснемането на жени и създаването на фотографски алегории от наративен тип не са общи места в практиката на фотографите през ХІХ век. But it is not only Cameron’s unique approach in what she chose to photograph, but how she chose to photograph it. Въпреки това не съдържанието на снимките, а стилът на снимане е уникалното в изкуството на Джулия Камерън, което я отличава от работата на съвременните й колеги. Преди всичко употребата на мекия фокус и техниката на светлосенките, които създават илюзията за триизмерност по подобие на живописта, остават нейна запазена марка.She would also use long exposures that would create a soft focus and slight blur to her photographs.

          Познавайки отлично принципите й на портретист, днес можем само да се запитаме защо, когато Джулия Маргарет Камерън застава от другата страна на камерата – вече като обект, тя не прилича на своите модели. Дали заради високо привдигнатия поглед на човек, свикнал да държи фотоапарат?

­

Джулия Маргарет Камерън –

портрет от сина й Хенри Хершел Хей Камерън, 1870 г.

­

Бележки:

[1] Julia Margaret Cameron.

[2] Charles Norman.

[3] Annie Philpot.

[4] James Pattle.

[5] Adeline de l’Etang.

[6] Charles Hay Cameron.

[7] Cameron, Julia Margaret. Annals of My Glass House: Photographs. Washington. 1997.

[8] Farringford.

[9] „Dimbola Lodge”.

[10] The Isle of Wight.

[11] Alfred Tennyson.

[12] Charles Robert Darwin.

[13] Robert Browning.

[14] John Everett Millais.

[15] William Michael Rossetti.

[16] Edward Burne-Jones.

[17] John Frederick William Herschel.

[18] Charles Lutwidge Dodgson (Lewis Carroll).

[19] Thomas Carlyle.

[20] Henry Wadsworth Longfellow.

[21] Ellen Terry.

[22] George Frederic Watts.

[23] Oscar Gustave Rejlander.

[24] David Wilkie Wynfield.

[25] Wynfiel, David. The Studio: A Collection of Photographic Portraits of Living Artists, Taken in the Style of Old Masters, by an Amateur. 1864.

[26] Cameron, Julia Margaret. For My Best Beloved Sister Mia: An Album of Photographs by Julia Margaret Cameron. Mexico. 1994.

[27] Maria (Mia) Pattle.

[28] Julia Jackson.

[29] Virginia Woolf.

[30] Vanessa Bell (Stephen).

[31] Sara Pattle.

[32] Valentine Cameron Prinsep (Val Princep).

[33] Henry Herschel Hay Cameron.

[34] Woolf, Virginia; Fry, Roger (Introductions). Julia Margaret Cameron. Victorian Photographs of Famous Men and Fair Women. Hogarth Press. 1926.

[35] Alice Liddell.

[36] Живи картини.

[37] Jacques-Henri Bernardin de Saint-Pierre.

[38] Percy Bysshe Shelley.

[39] Cenci.

[40] May Prinsep.

­

Забел.: Текстът е публикуван в сп. „Фотобюлетин“, 2012, № 2, 3-17.

­

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s