Скръбна вест

Почина Елена Стоин

Юлия Йорданова-Панчева

­

          На 13 декември 2012 г. ни напусна Елена Стоин – може би последният представител на онова градивно поколение български учени, което бе родено от истинските строители на Нова България в началото на ХХ век.

­

Елена Стоин

Елена Стоин

(1915-2012)

­

        Неин баща е Васил Стоин (1880-1938) – съратник на проф. Иван Шишманов и основател на музикалната фолклористика в България, събрал и описал хиляди народни песни и инструментални мелодии. Негова духовна и биологична дъщеря, Елена Стоин развива това направление в националната ни фолклористика до неимоверни широти.

          Тя е възпитаник на Музикалната академия и е дългогодишен доайен на Института по изкуствознание при Българска академия на науките. Най-ранните й записи са от 1946 г. Нейни нотограми, дешифровки и словесни текстове на песни се съхраняват във Фонда на музикално-фолклорния архив на Института за изкуствознание при БАН. Много от тях са правени без звукозаписваща техника, по слух.

­

Теренен запис - 1948 г., Елена Стоин

Теренен запис на Елена Стоин от 1948 г. в Карловско –

лазарска двуредична песен с рефрен „Младолика невяста“

­

          Елена Стоин е записала стотици песни, влезнали в репертоара на най-известните ни народни изпълнители. Магда Пушкарова, Борис Машалов, Мита Стойчева – това са само малка част от народните певци, за които Елена Стоин е публикувала научни статии и студии.

          Вървейки по стъпките на своя бележит баща, Елена Стоин е основоположник на научното направление “Музикален фолклор и съвременност”. Огромен принос за науката представлява трудът й за музикално-фолклорните диалекти на България (1981 г.), който е първият по рода си у нас и който до днес е настолна книга за всички млади и изтъкнати специалисти. А изследването й “Български епически песни” дава ценно знание за мелодическия строеж на огромен дял български народни песни – особено онези, които са изиграли важна роля в историческия живот на българския народ.

­

Авторски труд на Елена Стоин

­

          Името на Елена Стоин се споменава с благодарност и уважение от днешните изследователи и почитатели на българския музикално-песенен фолклор. Например в един от форумите в интернет Sanella се споделя следното: „Никога няма да забравя думите на Елена Стоин – дъщеря на големия фолклорист Васил Стоин, който е записвал песни в нашия край. Г-жа Стоин беше жури на един от големите събори през първите години. Тя с голяма радост сподели, че всичко, което е било представено на сцената, е истински изворен фолклор. Тази оценка на известния учен ни даде увереност, че пътят, който сме поели, е правилен. В нашето село [с. Черни Вит в Стара Планина] е интересно да се изучава народната музика. Мястото е затворено, изолирано от чужди влияния. Битът и обичаите са се запазили в автентичния си вид. Това е мнението на много специалисти.“

          Елена Стоин остава в паметта на българската просветена общественост като един от най-добрите музикални фолклористи, станали неизменна и ключова част от историята на българската народоука.

­

Подписът на Елена Стоин

Подписът на Елена Стоин

­

          На 19.06.2012 г. Лозинка Йорданова записва в тефтера си следните думи на Елена Стоин:

­

          Аз знам, че баща ми, Васил Стоин, е писал писмо на Иван Шишманов да се създаде отдел за народна музика към Етнографския музей в София. И това става факт. Академическият съвет на Музикалната академия решава отделът за народна музика да се оглави от Васил Стоин. Тогава той е бил професор по солфеж и народна музика.

Създаването на Националното етнопедагогическо сдружение „Проф. д-р Иван Шишманов“ в началото на 70-те години беше противодействие на забраната на тогавашните власти да се изпълняват обреди от обичаите Коледуване, Лазаруване, Великден…

          Имаше писатели като Димитър Осинин, който поддържаше моето убеждение да не се правят забежки по отношение на народното творчество. Той реши да се откаже от новите интерпретаторски прийоми. Ние с него поддържахме само истински народното. И дейността на Вашето сдружение също е едно противодействие към волната промяна на народното творчество, на модата да се променят автентичните образци, защото така се отива далеч от първообраза.

          Когато зададох въпрос на баща си защо не хармонизира народни песни, а е тръгнал с бележник в ръка да ги събира, той ми отговори: „Аз съм се насочил към по-голямо дело – да събирам истинското народно изкуство, а не да хармонизирам и да създавам нови песни.“ И наистина, Васил Стоин осъществява мечтата на Братя Миладинови да се издадат сборници с народни песни не само с текстове, но и с техните мелодии.

          Вашето Сдружение се явява продължител на делото на проф. д-р Иван Шишманов. Пожелавам на младите да вземат пример от досегашната дейност на Националното етнопедагогическо сдружение „Проф. д-р Иван Шишманов” и да продължат дейността му, защото тя е народополезна и съхранява народностното.

          Спомням си, когато в пътуванията си с Вас наблюдавахме кукери в Ямболско, децата, които водехте, с колко голям интерес и възторг гледаха страшните ликове и образи. Очите им светеха от красивата гледка, от загадъчната сила на обичая и го приемаха като чудо.

          Бъдете все така отговорни към народната култура! На добър час!

­

          Поклонението пред тленните й останки ще бъде на 17.12.2012 г. от 13:00 ч. в столичния храм-паметник „Света София“.

­

Храм-хаметник ­

­

Advertisements

3 thoughts on “Скръбна вест

  1. българин

    Поклон пред паметта й! Нито дума във вестниците, по БНТ само два реда. Ето ги днешните наследници на Строителите на съвременна България. Срам, поколение без морал и стойности! Без памет за миналото и… без бъдеще!

  2. priatel

    Наистина е мъчително това безпаметство… И ние едва днес разбрахме за голямата загуба. Как никъде не споменаха и ред… Жалко, много жалко! Дълбок поклон пред светлата памет на дъщерята на изтъкнатия изследовател на народната песен, на бележития фолклорист Васил Стоин! А дали днешното поколение е чувало за него?… Безвремие, уви!

  3. Петкова

    Светла ѝ памет! Достоен човек и учен – достоен пример за всички нас.
    Жалко е наистина, че медиите отделят обидно малко внимание на хората на духа, но не си струва само да се вайкаме. Всеки от нас може в своята сфера на дейност да бъде продължител на Елена Стоин в основната ѝ задача – съхранение и извисяване на българското. И нека да се постараем поне след година да създадем събития в нейна памет, които да бъдат поставени на вниманието на обществеността!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s