Съпрузи и любовници в българската литература – I

Чавдар Мутафов и Фани Попова-Мутафова

Юлия Йорданова

­

Mutafovi_Liliev

Фани Попова, Чавдар Мутафов и Николай Лилиев

­

          Историята на българската литература би могла да се напише като романс с продължения. Защото много от българските писатели се намират в особени интимни отношения – с вариации от ревността и любовната страст до завистта и литературното съдружие. Някои от тях открито търсят скандала, пишейки любовния си роман на гърба на патриархалната самомнителност – трагичният поет Яворов и фаталната жена Лора, племенница на Любен Каравелов. Други усърдно тулят любовните си копнежи под сянката на фалшивата представа за благоприличие – литературният патриарх Вазов и несменяемата председателка на Клуба на българските писателки Евгения Марс или пък хромият стожер на литературния кръг “Мисъл” Пенчо Славейков и овдовялата едва на 23-годишна възраст поетеса Мара Белчева. Трети нямат много общо помежду си, освен че стават жертва на любовна интрига между своите половинки, които се бракосъчетават, а тях обвързват задочно и също завинаги – например авторката на драми Ана Карима и военният писател Георги Стаматов (съпругът на Ана Карима, политикът Янко Сакъзов, се оженва за Вера – съпругата на Георги Стаматов). Четвърти разменят любовните си партньори – поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна, които се редуват в интимното притежание на професора по литература Боян Пенев. Пети изживяват „едиповски комплекс“ с увлечението си по  своя университетски преподавател – отново Багряна и проф. Пенев, също така Яна Язова и проф. Александър Балабанов. Много от представителите на литературната гилдия чертаят сложни социални отношения на привличане и отблъскване – Яворов / Лора / Мина Тодорова, сестра на белетриста Петко Ю. Тодоров; Дора Габе / проф. Боян Пенев / поетът Йордан Стубел; и т.н. Да не говорим за днешните, завчерашните или още по-раншните сдвоявания, съединявания, съпричастявания и прочие междуличностни обединения в развоя на литературния процес у нас. Изобщо литературата и животът могат да се окажат в странна симбиоза, способна да поражда в общественото въображение и нездрав интерес, и омъдрен размисъл.

          На фона на тази екзотична панорама от българската културна история обаче се откроява една щастлива писателска двойка – съпрузите Чавдар Мутафов и Фани Попова. И нещастна писателска двойка, също така, но само защото плодоносните десетилетия от 20-те и 30-те години на ХХ век, когато двамата раждат син, пишат неспирно, издават книги и получават литературни награди, са последвани след Девети септември 1944 г. от унизителни дни на политическа репресия и професионално изгнание, затриващи предишния злак на творческо вдъхновение и общопризнат литературен успех.

          Необяснима остава тази “знаменита двойка” (по израза на самата писателка) между денди Мутафов и “малката маркиза” Фани (по думите на възлюбления й), които не само по литературната си продукция изглеждат твърде различни. Той – издънка от рода на основателите на социалдемократическата партия в Севлиево, който през 1939 г. става съучредител на патриотичната организация “Българска орда” и протагонист на Родното и дясното в България. Тя – дъщеря на царския генерал Добри Попов, която след време става сподвижница на Женския съюз в България и активно се включва в каузата на “равноправките”. Чавдар – един от най-радикалните модернисти в българската литература, който въвежда десния експресионизъм в изкуството и художествената критика (за разлика от “левия” на Гео Милев). Стефанка (или Фани) – първата българска епична писателка, авторка на исторически романи (между които тетралогията за Асеновата династия), поредица белетристични сборници и журналистически статии на гражданска тематика. Той – архитект и писател, автор на декоративния роман “Дилетант”, на философските импресии в “Марионетки” и т.нар. “Технически разкази”, които по онова време се родеят само с ранната проза на Светослав Минков. Тя – пианистка и белетристка, авторка на безброй художествени животописи за Асеневци, Крали Марко, Христо Ботев, д-р Петър Берон, Ангел Кънчев, княгиня Мария-Луиза, Недялка Стаматова и много други знаменитости с единствен аналог приживе в прозата на Яна Язова. От една страна е красивата “госпожа Мутафова”, както са я наричали съвременниците й, като обект на “благородно живописно портретуване” (Катя Кузмова-Зографова) от българските художници, сред които са Маша Живкова-Узунова, Ненко Балкански, Асен Попов. От друга страна е декадентската фигура на господин Мутафов като предпочитан обект на добронамерено карикатурно портретуване от живописци и графици, между които са Илия Бешков, Борис Денев, Иван Милев, Аргир Калъчев, Добри Немиров. Ако човек се зачете в текстовете на семейство Мутафови, може доста да се почуди как двамата са реагирали един пред друг на литературните си произведения, какво са си говорели денем и какво са си казвали без думи нощем.

­

                                                 Chavdar Mutafov              Fani Popova

Сем. Чавдар и Фани Мутафови

­

          Ала много са и свързващите звена в тяхното съжителство. Следването в Мюнхен. Приятелството с Николай Лилиев и Йордан Стубел. Литературните награди, свързани със Закона за поощряване на родната литература и изкуство у нас от 1928 г. Членството в Съюза на българските писатели. Приятелството със сем. Константин и Жана Гълъбови. Членството в Съюза на европейските писатели. Срещата с д-р Гьобелс във Ваймар на международния форум на писателите. Народният съд. Мините в Бобов дол, където заедно с Димитър Талев потъва и естетът Чавдар Мутафов. Централният софийски затвор, където е изолирана гордата Фани Попова-Мутафова. Самотата. Болестите. Закъснялата реабилитация. Смъртта. Забравата. Откъслечните преиздания след Десети ноември 1989 г.

          Остават куриозите – и трите жени в живота на Чавдар Мутафов се казват Попова: Дора, Невена и Фани. Чавдар е роден на 2 октомври, а Фани – на 3 октомври. Бъдещата писателка се научава да чете и пише първо на италиански език в началното училище в гр. Торино и чак след това на български език в Първа девическа гимназия в София. Чавдар издава книги преди Фани, но госпожа Попова-Мутафова става по-продуктивна и известна авторка от него. Историко-реалистичната литература надвива философско-модернистичната. Жената – мъжа. Маркизата – дендито. Пианистката – архитекта. Фани – Чавдо. Но няма победени, защото няма съревнование. Няма сломени, защото няма конкуренция. Няма повалени, защото няма себичност. Има само любов.

­

Забел.: Текстът е публикуван в сп. „Книгите днес“, 2007, № 1.

­

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s