Майкъл Аргайл и Моника Хендерсън за правилата в човешките отношения

Анатомия на човешките отношения                                                

(За изучаващите социология)

etopia

­

anatomy

­

ВЪВЕДЕНИЕ

Какво представляват и как функционират човешките отношения?

          „Човешки отношения“, „личностни взаимоотношения“ или „трайни отношения“ – с тези понятия се означават редовните социални контакти, които човек поддържа с определени хора за даден период от време. […] Най-лесният начин да определим човешките отношения е да ги разглеждаме през призмата на обичайните социални взаимодействия за даден период от време заедно с очакването, че те ще продължат поне за известен период  в бъдещето. […]

Правилата на човешките отношения

          Това е централната тема на нашата книга и основен предмет на изследванията ни. Всички човешки отношения в някаква степен се подчиняват на изискванията на закона. Освен това съществуват множество неформални правила, в необходимостта от чието спазване са убедени членовете на всяка дадена култура. Нарушаването на някои от тези правила води до криза или до разпадане на взаимоотношенията. Някои от тези правила са очевидни, други – не толкова.

          В по-голямата си част човешкото поведение е насочвано от правила и това е особено вярно за човешките отношения. Книгата разглежда тези правила в някои подробности и представя правилата, които ние сме разкрили. Правилата са „функционални“, т.е. позволяват ни по някакъв начин да се справяме по-добре с проблемите, които ни поставя животът. Правилата за уличното движение ни дават възможност да използваме пътищата без опасност от злополуки. Правилата често изглеждат ограничаващи – „не прави това, не прави онова“. Но същевременно те правят възможни цели сфери на дейност – като се започне с най-очевидно направляваните от правила дейности (игри, спорт) и се свърши с взаимоотношениятани с другите хора. Тези правила възникват постепенно, по пътя на последователни проби и грешки, като постижения на групата от хора, осъществяващи дадената дейност. В тази светлина можем да проследим развитието на правилата на играта „ръгби“. По-нататък правилата се овладяват от членовете на групата, децата ги научават от своите родители и така всеки участник в групата започва да се съобразява с тях.

          Доналд Камбъл [1] доказа, че нравствените правила са необходими в обществото, за да контролират нашата себична по своята същност биологична природа. Съвременният градски живот е възможен в частност поради съществуването на правила, които ограничават непочтеното и антисоциалното поведение. Без тях животът ще бъде хаос, антисоциална джунгла. От друга страна, правилата са свързани с миналото и трябва постоянно да бъдат изменяни, за да бъдат в крак с променящите се условия. Изработваме нови правила, като опитваме различни нови варианти и следим дали те „работят“ успешно. Камбъл смята, че за човешкото поведение социалната еволюция на правилата и нормите е по-важна, отколкото биологичната еволюция. Същевременно възможно е да се упражнии политически натиск за промяна на действащите правила – жените искат да променят правилата, регулиращи взаимоотношенията между половете, младите хора успяха да променят правилата, регулиращи сексуалните отношения. […]

          Правилата често носят трайна, дългосрочна полза на индивида за сметка на кратковременни лишения. Разумното ограничаване в храната и пиенето са явни примери за това. Придържането към правилата е от полза и на другите; пример за това е правилото да не се краде. Във втория случай полза има и първото лице, при положение, че второто лице приеме подобна или реципрочна линия на поведение. Понякога правилата, които облагодетелстват преди всичко другия, се нуждаят от специална подкрепа – било чрез външни средства, като силата на закона и авторитета на морални и религиозни водачи, било чрез вътрешни средства – по силата на съзнателността. Съзнанието, изградено от забрани и идеали, наследени от родителите, наказва с чувство на вина за лошата постъпка или възнаграждава човека с удовлетворение за правилното поведение. […]

ПОЛЗАТА ОТ ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Как помагат отношенията?

          Съществуват най-различни начини на действие на социалната подкрепа, осигурявана от взаимоотношенията. Полезен ориентир може да представлява голямото разнообразие от форми на ползата от различните отношения. Общоустановен принцип е, че съществени са близките отношения. Малката, но реално подпомагаща мрежа от социални контакти е по-полезна от голямата, но дифузна такава. [2]

1. Близка привързаност.– Загриженост за другия, доверие и съпреживяване. Това играе важна роля при малките деца. Когато майка им е наблизо, те се чувстват достатъчно сигурни, за да „изследват“ пълната с неизвестности окръжаваща среда. И по-нататък в живота всяка близка връзка може да осигури помощ от този тип.

2. Доверително общуване. – Отношението с човек, на когото имаме доверие, може да се различава от вече споменатото, въпреки че често се изгражда със същите хора. Има достатъчно доказателства, че доверителното отношение със съпруг(а) или приятел влияе благоприятно върху психичното и телесното здраве. Включеният  внего процес на споделяне и обсъждане на лични проблеми може да се окаже сроден психотерапия. Установено е, че именно това е основната причина бракът да предпазва от стреса. [3]

3. Утвърждаване, придаване на увереност, засилване на самочувствието и на убедеността в собствената способност за справяне с проблемите. – Благоприятната оценка от страна на другите може да породи нагласа за подобна самооценка и увереност в ефективността на собствените ни действия; убедеността, че сме способни сами да се справим с проблемите, води до увереност, че действително ще ги решим. [4]

4. Практическа помощ. – Ще видим, че помощта във връзка с дребни, всекидневни въпроси често идва от съседите; по-сериозната помощ – от роднините; помощта по служебни въпроси – от колегите.Това е най-пряката помощ.

5. Информационна помощ. – Както видяхме, мрежите от социални отношени са един от основните източници на информация. Големите и разнородни социални мрежи включват експерти или осигуряват достъп до експерти по най-разнообразни въпроси.

6. Социална интеграция. – Една специфична форма на социална подкрепа е да бъдеш приет сред група от приятели, да имаш възможност редовно да участваш в социални дейности. […]

СОЦИАЛНИТЕ ПРАВИЛА И ПРАВИЛАТА НА ОТНОШЕНИЯТА

Компонентите на отношенията

          […] Социалните отношения имат общи, сходни отличителни черти; в настоящата книга ще ги използваме, за да анализираме различните взаимоотношения. Те са:

1. Цели, източници на удовлетвореност. – Хората няма да участват в игра или да поддържат дадено отношение, ако не получават от това достатъчно удовлетворение, и то удовлетворение, което надхвърля направените „разходи“. Те варират в зависимост от характера на всяко отношение.

2. Репертоар. – Това са позволените и общоприети за значими в една игра „ходове“, или формите на активност, типични за даден тип контакт или отношение. Тези „ходове“ са стъпки към постигане на целите.

3. Роли. – В крикета участват играчи с определени функции. По подобен начин са разпределени и ролите в сферата на труда, например ролите на лекаря, медицинската сестра и пациентите, както и ролите в семейството.

4. Обкръжаваща обстановка. – Повечето игри се провеждат на специални игрища или площадки. По същия начин отношенията протичат в характерна обстановка – например отношенията с приятелите или с членовете на семейството.

5. Правила. – Преди всичко игрите се определят чрез техните правила и за да е възможно да се изиграе един футболен мач или една партия крикет, е необходимо известен брой лица да се придържат към едни и същи правила – иначе играта би била невъзможна. Детските игри дават добър пример за това, как правилата се създават в хода на самата игра, да речем правилото „Нямаш право да се криеш в съседната градина“ и т.н. Правилата се развиват с течение на времето. Правилата на футбола са сложни и не могат да бъдат обяснени просто като начин хората да си намерят някакво занимание в съботния следобед. Тази игра е съществувала в много страни още в древния свят; обикновено в нея участвали големи тълпи от хора, често от различни селища, които ритали топката насам-натам, практически без правила, и често с такива грубости, че в някои периоди играта била забранена от закона. В продължение на дълго време различните варианти на играта се развили чрез постепенно допълване, промяна и усъвършенстване на правилата, които днес са се превърнали в съвършена система, обхващаща всяка ситуация в играта. Създателите на някои настолни игри (като „Монополи“) са измислили цялата система от правила наведнъж, но и в този случай те трябва да бъдат изпробвани и модифицирани, докато играта придобие задоволителен вид.

          По аналогичен начин правилата на социалните отношения изграждата едно сложно цяло. Промяната им може да се окаже твърде сложна, тъй като те са взаимно свързани. Така например правилата на играта „ръгби“ били променени, за да се намали броят на случаите, в които решаващи за спечелване на срещата са наказателните удари. Промяната се изразявала в това, че за някои дребни нарушения се отсъждал „свободен“ удар (т.е. удар от ръка, а не по заложена топка). Но тъй като не се стигнало до намаляване броя на точките, постигани от наказателен удар, била внесена нова промяна – свободният удар станал „непряк“, т.е. с едно задължително отиграване на топкатас крак, преди тя да бъде ритната към вратата. Това на свой ред породило нов елемент в тактиката (стремеж топката да бъде адресирана към играча, който има най-добър шут); все още следваща, трета промяна на правилата не е настъпила. [5]

          Голяма част от човешкото поведение се ръководи от правила, нещо повече – в действителност то става възможно благодарение на правилата. Някои от тези правила са официално формулирани и са санкционирани от законите, например законът, забраняващ кръвосмешението, или хартата на човешките права. Други са неформални. Те водят до нормативни, а не до юридически последици при нарушаването им. В настоящата книга ще разгледаме правилата, прилагани към основните социални отношения. Искаме да докажем, че те дават ключа към уменията, необходими за успешното поддържане на тези отношения, и че правилата ни позволяват по-добре да разберем отношенията.

          Но какво точно се разбира под „правило“? Под правило разбираме поведението, което според представите на повечето хора, т.е. на повечето членове на дадена група, съседска общност или субкултура, трябва или не трябва да бъде осъществявано. Правилата могат да важат за конкретниситуации, например какво трябва или не трябва да се прави по време на хранене или при посещение на лекаря. Правилата могат да се отнасят и до отделни отношения, например могат да уточняват какво трябва или не трябва да правим спрямо приятелите или колегите.

          В настоящата книга ще имаме работа с един специфичен вид правила – неформалните правила, засягащи отношенията. В определен смисъл те се различават от някои други видове правила (въпреки че понякога се припокриватс тях), като:

законите – например (в Англия) не е разрешено да се ожениш за сестра си, нито да сключиш брак с двама души едновременно. По-нататък ще засегнем някои от законите, регулиращи отношенията, но като цяло те не засягат стиловете на поведение, нито начините за поддържане на връзките;

етикет – по-нататък ще дадем някои примери за правилата на етикета. Те приличат на правилата на отношенията по това, че имат задачата да ни предпазят от нанасяне на оскърбление или от други проблеми, но обикновено по дребни въпроси и в конкретни ситуации;

морал – някои от правилата, за които говорим, имат „морално“ съдържание в смисъл, че дадено поведение се одобрява или не, например правилото, че трябва да пазим поверените ни тайни. Все пак степента на одобрение или неодобрение е по-ниска, отколкото при традиционните морални правила и се основава на убеждението, че нарушаването на правилото се отразява зле на отношението.

Как действат правилата

          Това, което твърдим, е просто: правилата възникват, за да могат хората да постигат целите си в различните отношения или ситуации. Общоизвестен психологически принцип е, че човешият индивид или животното откриват пътя към желаните цели било чрез проби и грешки, било чрез други форми на решаване на проблеми. Тук предлагаме по-нататъшно развитие на този принцип: групите от хора ще намерят пътищата къмъ желаните от тях цели (и тези пътища ще бъдат колективни решения, включително необходимата координация на едни действия и изключването на други действия) с помощта на правила. Докато такава координация не бъде постигната, груповите цели няма да бъдат реализирани.

          Пример за това са правилата на уличното движение, които позволяват на хората да се движат в двете посоки, без да катастрофират. Лиън Ман [6] изследвал възникването на правилата, управляващи поведението на „опашките“ за билети за футболен мач в Австралия, на които хората стоели по 24 часа и повече. Той установил, че възниквали и се утвърждавали правила, предназначени да контролират това поведение и да внесат в него толерантност (например правилото, разрешаващо на човек да напусне опашката за известно време). Всъщност това били основните правила, регулиращи поведението в „опашките“. Ман не съобщава за някакви правила, забраняващи на хората да вдигат шум, да се любят или да се напиват (каквито правила съществуват в много ситуации); подобни правила не са необходими, тъй като тези действия не биха влезли в противоречие с целта на стоенето на „опашката“. В такива случаи правилото действа, като координира поведението на известен брой хора, и то „работи“ само ако всички те го спазват. В други случаи правилото важи за отделните индивиди и представлява най-ефективният начин за справяне със ситуацията. Препоръчваните стилове на лидерство са правила от този тип.

          Правилата невинаги се спазват. Така например ние не живеем в свят, „в който мъжете поздравяват дамите с вдигане на шапка; младите отстъпват мястото си на старите хора в превозните средства; самотните майки са рядкост; гражданите помагат на служителите на реда и закона; никой не залепва дъвката си под масата; телевизионните техници поправят телевизорите; децата уважават възрастните си родители“ [7]. Въпреки това, както ще видим по-нататък, за важно може да се смята и правило, което много хора нарушават.

          Правилата не са идентични със поразуменията, които се отнасят до произволно определениобичаи, например модата в облеклото. Правило в крикета е играчът да използва стик (а не, да кажем, тенис ракета), а конвенция – да носи бели панталони. Правилата, от които сеинтересуваме, по-скоро приличат на правилата в крикета в смисъл, че играта ще бъде невъзможна или сериозно изопачена, ако тези правила се нарушават.  Ако те не се спазват, хората не биха намерили за интересно или за достатъчно изгодно да продължат играта или някога да играят отново.

          Поведението, общовалидно за членовете на едно семейство, може да се разгледа като система от правила в нашия смисъл на думата. Въпреки това ще установим, че много правила са доста по-широко разпространени и спазвани, отколкото посочените. Причината за това е, че всички семейства се сблъскват с някои сродни проблеми и имат нужда от сходни правила, за да се справят с тях, а тези правила неизменно се заучават като част от културата.

          Правилата често звучат като ограничения, но, както видяхме, тезиограничения често носят очевидна полза – например шофирането в строгоопределена лента на пътното платно или пазенето на тишина по време на концерт. Но правилата ни дават много повече: те правят възможни цели сфери на поведението. „Използването на езика, игрите, ухажването, сключването на брак, математическото доказателство, взимането на решения в обществените органи, купуването и продаването на къща, определянето на присъдата на извършилия престъпление и дори воденето на война – всички тези дейности са до голяма степен регулирани от правила“ [8]. Всички те са примери за това, което е било наречено „социално конструиране на действителността“.

          Антрополозите функционалисти са предложили обяснения на общоразпространените социални правила. Така например строгите правила на етикета, „ограждащи“ лекарите, адвокатите и други професионални категории, имат функцията да поддържат определена дистанция, така че лекарите и другите изброени да могат да получават интимна информация, без да стават твърде близки или съпричастни [9]. Ще се спрем на редица правила на отношенията, които могат да се интерпретират по този начин. Например широко разпространено правило е да се взима съпруга от друг род или семейство и то е предназначено да свързва различните групи в обществото.

          Понякога е възможно необходимите функции да бъдат реализирани по повече от един начин, чрез повече от една система от правила. Например купуването или продаването на къща може да стане чрез: 1. фиксирана продажна цена; 2. спазаряване; 3. търг; 4. размяна. Аналогично съществуват множество съвкупности от правила, регулиращи брака, и множество съвкупности от правила, направляващи отношенията в сферата на труда. Отношенията, които съществуват днес, са се развивали бавно с течение на времето и се променят и сега, какъвто е случаят с отношението между мъжа и жената в брака. […]

          Проблемът е в това, че едно правило може очевидно да има важна функция и в същото време членовете на обществото, в което то е валидно, да не знаят как действа това правило. Възможно е хората да не разбират защо не могат да се оженят за сестра си или защо (в някои общества) са задължени да се оженят за дъщерята на майчиния си брат – те просто установяват, че изпитват влечение към едни, а не към други индивиди в резултат на функционирането на социалната система.

          Както виждаме, правилата могат да имат не твърде ясни функции, а също и да се съчетават помежду си, изграждайки цялостни системи подобно на правилата на игрите. Въпреки това не бива да възприемаме консервативен подход към правилата – в края на краищата всички те  са били доста по-различни в миналото, а и във всяка култура съществуват специфични начини на правене на нещата. Но трябва да отчитаме, че промяната им може да се окаже много трудна и че тя може да наложи изменение не на едно, а на повече правила.

          Докъде могат да стигнат специфичните различия в правилата, например различията между отделните семейства или двойки приятели? Очевидно семействата се различават помежду си и въпреки това, както ще видим, имат някои общи характеристики. Нашите изследвания показват, че съществува широко разпространено единодушие относно правилата на брака и на други отношения, така че специфичните различия са много по-слаби, отколкото понякога се предполага.

Социокултурните различия в правилата

          Непознаването на действието на социалните правила създава трудности дори в случая, когато сме изправени пред една изцяло непозната система от правила. Изискванията на етикета, уместността или неуместността на определени действия в конкретни ситуации варират твърде силно при различните култури. Обикновената размяна на поздрави може да се осъществи чрез общоприетото в Европа ръкостискане, чрез възприетия в много източни култури поклон, чрез традиционното при маорите „потриване на носа“, както и чрез по-сложните и тайнствени репертоари от поздрави в различните племенни култури. Дори разнообразните невербални поведения, които сме склонни да приемаме като очевидни (например визуалния контакт при разговор или разстоянието, на което стоим, от събеседника), се различават силно в отделните страни [10].

          Въпреки че преследваните цели могат да бъдат идентични, възможно е възникване на различни системи от правила, осигуряващи тяхното постигане. Така например в някои африкански страни е прието човек да помага на роднините си при намиране на работа, докато на други места подобна „семейственост“ се възприема с неодобрение. В много страни по света е нормално да заплатиш комисионна на длъжностното лице за извършване на дадена услуга, а на други места това се заклеймява като рушветчийство, като неетично или дори като противозаконно деяние. Силно специфични за всяка култура са и правилата, свързани с времето. Например в Англия трябва да се явиш на определената среща точно навреме, докато в други страни е допустимо да закъснееш с час или два.

Различните видове правила

          Съществуват множество различни видове правила на отношенията. По-долу са изброени някои от най-важните от тях.

1. Правила, регламентиращи „възнагражденията“. – Основен постулат на „разменната теория“ е, че хората няма да участват в дадени отношения, ако разликата между „възнагражденията“ и „загубите“ в тях не превъзхожда другите алтернативи(отчитайки „загубите“ при осъществяване на промяната). […] Следователно можем да очакваме, че ще съществуват редица позитивни правила, насочени към запазване на едно приемливо равнище на „възнагражденията“, които осигуряваме на другите, и че някои от тези правила ще са общовалидни за всички отношения.

          Освен това можем да очакваме, че ще съществуват правила за избягване на излишните „загуби“ или „разходи“ от страна на другите и че някои от тези правила също ще бъдат общовалидни за всички отношения.

2. Правила за регулиране на близостта. – Желаното и подходящо равнище на близост е един от най-важните аспекти, според които се различават отношенията. По-нататък ще представим изследване, в което е установено, че отношенията в семейството и с приятелите се различават твърде много от отношенията със съседите и колегите от гл. т. на правилата, регулиращи степента на близост. Много от правилата във ввтората група отношения са противоположни на тези в първата с оглед да се задържи едно ниско равнище на близост.

3. Правила за координация и избягване на трудности. – Стигаме до правила, валидни за конкретни отношения, чиято функция е да координират поведението така, че да бъдат постигнати целите, заложени в отношението. Основните свойства на отношенията се отразяват в тези правила твърде детайлно. Някои от тях подкрепят одобрените роли. Някои ще осуетят възникването на общи, взаимно изключващи се стремежи или на други съвместни източници на затруднения. Някои ще координират поведението, насочвайки го къъм специфичните цели на отношенията.

4. Правила на поведението спрямо трета страна. – Двойките от индивиди не съществуват в изолация, поради което са необходими правила, контролиращи поведението спрямо други хора – за справяне с проблеми като ревността, запазването на личната тайна, защитата на други лица и т.н. […]

Правилата като ключ към отношенията

          Правилата са не само ключ към най-ефективните умения, които трябва да се прилагат в отношенията. Те също така са ключът за разбиране на отношенията. Те са една, но в много аспекти най-важната съставна част на отношенията. Ако предназначението на правилата е да направят възможно  постигането на целите, те могат да ни „кажат“ и за какви цели става дума. Ако правилата са полезни за избягване на най-често срещаните трудности, те ни показват какви са тези трудности. В същото време трябва да помним: правилата дават само едно от възможните решения на проблема.

          Могат ли правилата да разкрият целите на отношенията? Ще открием, че в правилата на приятелството значително място е отредено на взаимната обмяна на „възнаграждения“ като привързаност и помощ, чието значение бе илюстрирано и в други проучвания. Правилата на брака съдържат малко неща, свързани с обмяна на „възнаграждения“, но в значителна степен регулират близостта, която е едно „възнаграждение“ сама по себе си. В служебните отношения основните правила засягат ефективното осъществяване на работата. […]

Как да разкрием правилата

          Определихме правилата като общоприети мнения или убеждения за това, какво трябва или не трябва да се прави. Следователно начин да разкрием правилата е да попитаме членовете на групата какво мислят, че трябва да се прави, и да открием дали по този въпрос има единодушие. Да помолим хората просто да формулират правилата невинаги е най-добрият подход. В областта на граматиката това е по силите единствено на професионалните лингвисти, въпреки че повечето от нас познават правилата достатъчно добре, за да ги спазват и за да могат да разпознаят допуснатите грешки. По същия начин, въпреки че всеки би могъл да каже, че даден стил на поведение е неуместен, невинаги сме в състояние да очертаем какво е подходящото в конкретната ситуация поведение.

          Можем да зададем на хората въпроси от рода на „Важно ли е съпругът да е верен на съпругата си?“, като използваме оценъчна скала със степени на значимост. Друг начин е да опишем случаи на нарушаване на правилата и да предложим на хората да оценят тяхната допустимост или недопустимост.

          Въпреки това по-нататък ще видим, че този тип въпроси относно правилата ни дават отговори за известен брой правила, които невинаги са много съществени. Друг път да изследваме правилата е да установим какво става при тяхното нарушаване. Ако никой не обръща внимание на това, може би правилото е без значение. Възможно е правилата да се нарушават по приемлив начин – като се дава да се разбере, че това е шега, че с това се стремим да подобрим правилата или че просто показваме положителни чувства [11]. Освен това някои хора се справят много добре със случаите на нарушаване на правилата и така избягват разкъсването на отношението – като приемат станалото на смях или като поговорят спокойно с обидилия ги. От друга страна, ако някой се опита да пререди опашката, обикновено възникват неприятности (както в случая с футболните мачове в Австралия). А промишлените работници могат да бъдат подложени на бойкот от страна на колегите си, ако нарушават възприетия темп на работа. В по-вежливите социални кръгове е възможно да не последва видима реакция поради действието на правила от по-висок ранг – правилата, изискващи любезност и търпимост.

          По-добър начин да се провери значимостта на правилата на отношенията е да се установи дали тяхното нарушаване води до разпадане на отношението. […] В същото време е възможно първо да настъпи разрушаване на отношението и именно това да направи следването на правилата невъзможно. Метод, който отчита този проблем, изяснява виждането на хората, преживели разпадането на дадено отношение, за това, доколко тяхната собствена неспособност да спазват правилата (или неспособността на другия) е причина за станалото. […]

Нашето изследване върху правилата на отношенията [12]

          Започнахме със сътавяне на списък от 33 правила, които биха могли да важат за повечето отношения. В него бяха включени правила относно разрешените и забранените теми за разговор, относно прикриването или изразяването на чувствата, относно облеклото и външността и т.н. Освен това съставихме списък на 23 най-често срещани отношения, подредени, като се започне от най-близките (съпруг – съпруга, родител – дете) и се стигне до „професионалните“ отношения, с които всеки от нас се сблъсква във всекидневието (лекар – пациент, учител – ученик).

          В проучването взеха участие 180 родени в Англия мъже и жени с различни професии и социална принадлежност. Всяко лице оцени значимостта на правилата за определен брой (от 6 до 8) отношения. Оценъчните скали съдържаха степени от „много важно“ през „донякъде важно“ до „невалидно“. Тъй като някои от правилата биха могли да действат по противоположен начин за различните отношения (например прикриването на гнева е важно за едни отношения, а изразяването му – за други), бе дадена възможност да се прецени дали противоположно на посоченото правило не е също много или донякъде важно. Ето приложената оценъчна скала, състояща се от 5 степени:

1. правилото е много важно;

2. правилото е донякъде важно;

3. правилото не е валидно;

4. противоположното правило е донякъде важно;

5. противоположното правило е много важно.

          […] Когато разделихме нашата мрежа от правила на предписващи и забраняващи (какво трябва и какво не трябва да се прави), установихиме друго различие между [изследваните представители от] четирите култури. […] Искахме да изясним групирането на отношенията, основаващо се на резултатите по тридесет и трите общи правила – за всяко отношение във всяка култура. Ако установим, че повечето от нашите  „клъстъри“ (или групировки) съдържат едни и същи отношения независимо от страната, откъдето произхождат, ще имаме основания да твърдим, че ги отличава един и същ модел на правила без значение към коя култура принадлежат. Но ако открием, че нашите „клъстъри“ съдържат множество различни отношения от една и съща страна, то ще можем да кажем, че междукултурните различия в прилагането на правилата имат по-голяма тежест от сходствата между отношенията. […]

Изводите

          Какво най-общо ни казват тези резултати за о тношенията? Първо, че хората са единодушни за приемливостта на дадени поведения в съответни отношения. Второ, че някои правила са валидни за отношенията в четирите култури, други – само за отделни отношения – понякога във всичките четири култури, но почесто в някои от тях. Нещата, които не трябва да правим в едно отношение, са силно препоръчителни в друго, а могат изобщо да не важат за трето или за същото отношение в другата страна. […]

          Как индивидите в дадената култура, а също и чужденците, които имат нужда да опознаят една нова мрежа от междуличностни поведения, действат ефективно в рамките на един широк кръг от междуличностни отношения? Вече видяхме как функционират правилата с цел регулиране на отношенията, но във всяка култура различните ценности и традиции изискват прилагането на донякъде различни правила. […]

Целта на правилата

          На каква цел служат правилата в отношенията? Вече предложихме една функционална теория на правилата. Отношенията в голяма степен определят типовете ситуации, в които ще попадне човек. За отношението между стопанина и майстора по ремонта кръгът от възможни ситуации е ограничен в рамките на работата, която трябва да се извърши. Малко вероятно е двата индивида да установят по-широк социален контакт или да имат възможност да разкрият личните си проблеми или вижданията си за секса или за смъртта. Ето защо в това отношениене съществува необходимост от правила, които да регулират подобни проблеми. От друга страна, отношението между съпрузите включва повече време, прекарано заедно в тесни контакти, обхваща по-голям период от време и е свързано с високо равнище на емоционална въвлеченост. Тук съществуват много повече възможности за много голямо разнообразие от ситуации, а също и много повече поводи за конфликт на целите.

          Смятаме, че правилата имат две основни функции в отношенията. Първо, те регулират поведението, за да се минимализират потенциалните източници на конфликт, който може да разруши отношението. Тези правила са насочени по-скоро към поддържането на самото отношение, отколкото към някакви конкретни цели. Второ, правилата осигуряват размяната на „възнаграждения“, която мотивира индивидите да поддържат отношението. Регулиращите правила служат за насочване на поведението с оглед удовлетворяване на индивидуалните цели посредством поддържането наотношението. Правилата на „възнагражденията“ предписват поведение, което съответства на индивидуалните цели и оттук създават стимул за развитие на отношението.

          Отношенията се различават от гл.т. на броя и обхвата на целите, следователно – и според типовете правила. В отношенията, които имат много тясно фокусирани цели (като тези между собственика и майстора по ремонта или между лекаря и пациента), съществуват малко на брой „възнаграждаващи“ правила. Основната цел на взаимодействието е ориентирана към решаването на конкретен проблем и потенциалът за развитие на отношението е малък. Ето защо основните правила, действащи тук, са насочени към улесняване на ефективното решаване на проблема и към осигуряване на достатъчно продължително и безпрепятствено функциониране на отношението с оглед решаването на този проблем. Но в интимните отношения не съществува една-единствена цел или проблем. За да продължава, отношението трябва само по себе си да представлява „възнаграждение“. Поради това регулиращите правила също имат значение с оглед създаване на рамките, в които да действат правилата за възнаграждението. И тъй като потенциалът на конфликта е по-голям, смята се, че са от значение повече регулиращи правила. Следователно бихме могли да предположим, че в интимните отношения ще действат множество регулиращи и възнаграждаващи правила, докато в не толкова интимните отношения ще бъдат подчертавани като важни само регулиращи и свързани с решаването на проблема правила.

          Какви са тези регулиращи правила, насочени към поддържане на отношенията чрез избягване на потенциалните разрушителни конфликти? Едно такова правило изисква уважението към правото на другия на личен живот и, както видяхме, това правило се смята за важно във всички отношения в четирите изследвани култури независимо дали става дума за интимни или неинтимни отношения. Две свързани с него правила засягат забраната да се разгласяват чужди тайни и да се критикува другият публично, които се преценяват като значими в почти всички отношения и култури.

          Други регулиращи правила са свързани със специфични за даденото отношение източници на конфликт, като например търпимостта към трета страна в интимните отношения или верността в хетеросексуалните отношения. […]

          Какво можем да кажем за „възнаграждаващите“ правила? Правилата, обхващащи конкретна размяна на „възнаграждения“, като споделяне на добри новини или реципрочното връщане на получените заеми и комплименти, или демонстриране на емоционална подкрепа, са общовалидни в повечето от десетте интимни отношения и като цяло са по-слабо подчертани и не толкова общовалидни в неинтимните отношения. […]

          За да обобщим, в тази глава представихме цялостен поглед върху сходствата и различията в моделите на правилата в отделните отношения и култури. В следващите глави ще разгледаме по-подробно конкретните правила, свързани с дадени отношения.

­

Бележки:

[1] Campbell, D. T. On the Conflicts between Biological and Social Evolution and between Psychology and Moral Tradition. // American Psychologist, 1975, № 30, 1103-1126.

[2] McFarlane,  A. H.; Norman, D. L.; Streiner & R. G. Roy. The Process of Social Stress: Stable, Reciprocal and Mediating Relationships. // Journal of Health and Social Bbehavior, 1983, № 24, 160-173.

[3] Kessler, R. C.; Essex, M. Marital Status and Depression: The Importance of Coping Resources. // Social Forces, 1982, № 61, 484-507.

[4] Reis. Social Interaction and Well-Being. // Brehm, S. S. Social Support Processes: A Theoretical Model. Unpublished, 1982.

[5] Argyle, M.; Furnham, A. & Graham, J. A. Social Situations. 1981.

[6] Mann, L. Queue Culture: The Waiting Line as a Social System. // American Journal of Sociology, 1969, № 75, 34-54.

[7] Harris, M. The Rise of Anthropological Theory. 1968, 590.

[8] Twining, W.; Miers, D. How to Do Things with Rules. 1976, 57.

[9] Parsons, T. The Social System. 1951.

[10] Argyle, M. The Psychology of Interpersonal Behavior. 1983.

[11] Argyle, M.; Furnham, A. & Graham, J. A. Social Situations. 1981.

[12] Argyle, M.; Henderson, M. & Furnham, A. The Rules of Relationship. // British Journal of Social Psychology.

­

Забел.: Откъсът е от книгата на Майкъл Аргайл и Моника Хендерсън “Анатомия на човешките отношения”, София, 1989, изд. “Наука и изкуство”, с. 30-34; 65-95.

­

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s