Марчело Розати за виртуалния хипертекст

etopia

­

Rosati_1Rosati_2

         Марчело Росати          Marcello Rosati

­

          Отпечатаният текст има единна, уникална структура, определена от страничното оформление. Редът на страниците, йерархизацията на съдържанията и отношението помежду им са решени в момента на отпечатването и не могат да бъдат променяни след това. Обратно, хипертекстът е структуриран всеки път от потребителя, който решава какъв маршрут да поеме сред съдържанията и по този начин ги йерархизира, подрежда и структурира. Всяко четене представлява различна структура. Хипертекстът въобще, и по-точно Web, може да бъде интерактивен: Web с отворен код е пример за това. Той може да бъде изменен и обогатен от независимо кой потребител. Големият хипертекст на Web-а е изменяем и следователно в постоянна еволюция, докато отпечатаният текст е непроменим и кристализиран. Накрая, хипертекстът се характеризира от множественост на медиите, които могат да бъдат включени в неговата основа: отпечатаният текст в най-добрия случай може да включва изображения; хипертекстът приема – по принцип на една плоскост – писано слово, изображения, видео, звук. Всички тези медии са свързани помежду си и образуват единна текстова тъкан.

          […] Цифровизираният текст възприема множество от функции, което не характеризира традиционния текст; структурата му е отворена, текстът придобива движение, може да бъде променян, частите му могат да бъдат свързвани по различен начин, той не притежава твърд носител. Този виртуален текст не е реален: именно тази много богата множественост остава зад реалността. Той може да се върне към реалността, когато се актуализира: когато, например, един потребител го преглежда, като осъществява една особена структура.

          […] В отпечатания текст всяка страница притежава уникално място в текста, като това място е определено от функцията, която номерира страниците: всяка страница се асоциира с едно число. В хипертекста също съществува определен брой страници, но те не са номерирани. Номерирането се осъществява всеки път, когато потребител преглежда текста и решава да премине от една страница към друга. Следователно функцията за номериране на страниците е уникална за отпечатания текст, докато тя е множествена за хипертекста.

          […] По този начин бихме могли да обясним, че характеристиките на носителя на хипертекста, а именно факта, че той е цифров и онлайн, предполагат едно умножаване на функциите на текста: той придобива отворена структура, интерактивност и мултимедийност. Виртуалността е силата, която благодарение на машината прилагаме върху един текст, за да го направим динамичен и след това да можем да го актуализираме отново по много различни начини. В този смисъл хипертекстът би бил една виртуализация на текста, а Web би бил една по-късна, следваща визуализация на хипертекста.Тази втора визуализация ще се осъществи посредством детериториализацията: хипертекстът онлайн се превръща в много хипертекстове, които могат да се актуализират на различни машини по едно и също време. Реалността ще представлява актуалната единичност на хипертекста такъв, какъвто той се чете от един потребител, и тя ще се противопоставя на динамичната множественост на виртуалното, представлявана от хипертекста преди всяко четене.

­

Забел.: Откъсът е от книгата на Марчело Розати “Да се ориентираме във виртуалното”, София, 2013, изд. “Нов български университет”, с. 96-98.

­

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s