За думите и хората

Георги Бърдаров – моят фаворит от „Master Academy“

Юлия Йорданова-Панчева

­

­

          Георги Бърдаров нашумя в социалната мрежа „FaceBook“ заради един свой художествен текст, публикуван в портала „Public Republic“. Вече отбелязах това в  блога си – в ден, когато разговарях за съвременна българска литература с учители от Украйна. Тогава изпитах възторг, че професионално може да се обсъжда произведение на непрофесионален писател (какъвто се определя той.) И веднага  включих дискусия за разказа му „За петата ракия, или колко е хубав животът“ в своята лекция пред гостуващите българисти.

          Но с това не свърши всичко. През последвалото лято научих за един невероятен спорт, практикуван в урбанистична среда, който напоследък навлиза и в България, набирайки популярност предимно сред по-неспортни натури – т. нар. петанк. Упражняват го хора от разни възрасти и професии, които най обичат да се разхождат из алеите край зелените площи в града – кога с куче, кога с книга в ръка, кога с чашка кафе или просто ей така, насаме или с приятел. Като поиграх малко на чужда сметка, и аз се изкуших и си купих нужните спортни съоръжения, за да го проигравам заедно с останалите запалянковци в Докторската градина в София (зад Националната библиотека) – три метални топки с уникални (за всеки играч) инкрустации, китайско производство (препоръчително за начинаещи). Лятото постепенно отмина и този сезонен спорт зачака по-хубави времена от тези, които настъпиха.

          Една есенна вечер, обаче, попаднах на среща на българските клубове по петанк в рок бар на ул. „Раковски“ в София и там се запознах – о, каква изненада! – с писателя (да?) Георги Бърдаров. Онзи, същия – чийто разказ така успешно циркулираше в Мрежата през пролетта. И тъй като съм литератор, а той – автор, запознаха ни. Стори ми се срамежлив и мълчалив човек, типичен представител на младото академическо попълнение в Софийския университет. Представи ми се като преподавател по география. Аз дежурно отвърнах, че съм преподавател по книгоиздаване в същото учебно заведение, но тази информация потъна в неимоверните децибели на клубната музика. Важното, което се разбра, беше, че той присъства там в качеството си на президент на университетския клуб по петанк, а аз – като новоприет член на спортен клуб „Тюлените“, също развиващ тоя елитарен спорт сред дузина приятели. Впечатлих се и толкоз.

          Но ето че за целите на служебния сайт, който модерирам, попаднах на нова публикация във виртуалното пространство, свързана с персоната на този вече стар мой познайник петанкист. Бързо поставих линк към страницата на „Master Academy“ в сайта за книгоиздаване, журналистика, литература и фотография „e-Scriptum“ и заседнах да гледам записа на една от неговите изяви като „майстор на думите“ – но вече крилатите думи на устното слово. Останах поразена. Срамежливият и мълчалив асистент по география и президент на университетския клуб по петанк беше се превърнал в бързорек и разкършен оратор, който сееше истории на всички страни без да спира и сякаш без да ги съчинява. Беше се превърнал в аед на устната литература, избрал за поредното си превъплъщение мултимедийното пространство на интернет. Забавлявах се на устния му разказ и даже си помислих: къде ми е мястото? В спортен клуб „Тюлените“ или в университетския клуб на тромавите петанкисти? Във всеки случай взех едно твърдо решение – да го поканя за автор на моя престижен сайт…

­

Advertisements

2 thoughts on “За думите и хората

  1. Татяна Събева

    Миналата година ми изпратиха линк към известния вече разказ „За петата ракия…“ на Георги Бърдаров и започнах да търся други разкази от него. Така стигнах до записите на неговите изяви в „Майстор на думите“. Излишно е да казвам, че ми харесват неговите устни разкази. Има случаи, когато авторите пишат прекрасно, но устната реч не им се удава, и обратното. При Бърдаров и устното, и писаното слово са еднакво пленителни. Но защо коментирам изявите на Георги Бърдаров, който така нашумя във виртуалното пространство? Най-случайно попаднах на предаване на БНТ, в което млади репортери бяха тръгнали да търсят онези прекрасни и забравени от Бога села. Хората, населяващи този край, не бяха много любезни, не искаха да говорят, сигурно тези репортери на бяха първите. Естествено, журналистите настояваха да получат отговор, да им се разказват още моменти от живота тук, доколкото го има. Беше неприятно – и за хората, и за зрителите. Кому беше нужно това? Това, разбира се, не помрачава удоволствието от изявите на Георги Бърдаров. Уличава само тези, които се опитват да заимстват сюжети от тях.

  2. Юлия Йорданова Автор

    Когато се появят епигони и „опитващи се да заимстват сюжети“, това е сигурен знак за високото постижение на един писател. Един от сигналите за неговия успех. И за тяхната посредственост, разбира се. Но първото е по-важното и нека на това се радваме. Браво на Бърдаров!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s