Георги Господинов за стридата на благата вест

etopia

­

G.Gospodinov1G.Gospodinov3

Георги Господинов (род. 07.01.1968 г.)

­

          Когато получих новината от жена ми, че е бременна, бях на около три хиляди километра от нея. Тъкмо се готвех да изям за първи път жива стрида (аз, който някога можех да бъда гол охлюв) в един стар френски замък при откриването на тежък (и безвкусен) писателски фестивал. Никога не съм вкусвал стриди преди. Както и никога преди не съм имал дете. Опитвахме в продължение на няколко години. Така че двете неща ми се случиха за пръв път – благата вест и стридата.           Една френска журналистка държеше голяма стрида в ръката си и ми обясняваше на лош английски как да пръсна капка лимон и да я изсмуча. Държах и аз стрида в ръката си, гледах гърчещото се телце, в другата ръка стисках парчето лимон като бластер и се опитвах да събудя убиеца в себе си. Мислех, че лимонът ще я убие. Тялото на стридата, крехко, слузесто, приличаше едновременно на вагина и зародиш, плуващ в околоплодните си води. В този момент телефонът в джоба ми започна да вибрира за съобщение, това замъгли колебливата ми съвест, решимостта се предаде по някакви невидими неравни синапси, мускулните влакна се съкратиха, движението им стигна до трите пръста на дясната ръка, които стиснаха лимона и ембрионът на стридата се сгърчи под парализиращия лимонов сок. Затворих очи и я погълнах. В този миг дядо ми мина покрай мен, преглъщайки живото си лекарство, и ме потупа по рамото. Извадих телефона. SMS-ът гласеше: „Направих тест, каза ДА“. Кратко и точно, без излишни емоции. Стридата сякаш се размърда в мен. Прилоша ми, хукнах към тоалетната. Чувствах се като Хронос, току-що глътнал поредното си дете. Никога после не съм опитвал стриди.

­

 Забел.: Откъсът е от книгата на Георги Господинов “Физика на тъгата”, София, 2012, изд. “Жанет 45”, с. 206.

­

Advertisements

One thought on “Георги Господинов за стридата на благата вест

  1. Татяна Събева

    За Георги Господинов каквото и да каже човек, все ще е непълно като оценка. Четейки неговите стихове и проза, се изпълвам с надежда за съвременната българска литература. В последно време в чантата си нося „Невидимите кризи“. Препрочитам есетата и винаги откривам нещо, което не съм оценила докрай. „Има такива процепи във времето, секунди преди да падне вечерта, минути преди лятото да остане на някоя от гарите, чието име никога няма да си спомниш, има такива процепи, в които, как да кажа… светът не е от този свят.“ Или онова стихотворение за Виена, завършващо с тъжното заключение: „Все по-малко Моцарт, все повече Салиери.“ „Физика на тъгата“ ми върна толкова спомени от детството, четох я, както казва той, „през лупата на сълзата“. Спомних си за моите баби, лели, за целия ни род и тъгите, трупани през годините.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s