Велчо Т. Велчев за гибелта на Алеко Константинов

etopia

­

VelchoT.Velchev1          VelchoT.Velchev2

                    Велчо Т. Велчев (04.07.1867 – 07.11.1957)

­

          Наскоро след изборите едно печално събитие даде нова храна и подем на борбата на опозицията против правителството – убийството на Алеко Константинов. Цялата опозиция видя в убийството на популярния писател добра уловка за нападение против правителството. Толкова добре дошло беше за нея това нещастие, че органите й още първия ден след убийството обвиниха за него правителството. Те не дочакаха да узнаят обстоятелствата, при които злодеянието е извършено, обявиха за негови интелектуални автори министрите от Южна България Величков, Гешов, Маджаров. Тия обвинения не престанаха и тогава, когато станаха известни обстоятелствата, при които убийството е извършено, и подбудите за извършването му. С остървение те продължиха да експлоатират убийството на писателя и скръбта на неговите почитатели против правителството и след ставалите разкрития пред съда и обесването на убийците!

          В тая печална история, печална и поради ранната и трагична смърт на талантливия писател, и поради срамотното партизанско експлоатиране с тая смърт на противниците на тогавашното правителство, „Прогрес“ има заслугата пред добросъвестната публика да изнесе с една своя анкета данните и фактите върху обстоятелствата, при които е извършено злодеянието и върху подбудите на убийците. Тия данни и факти са напечатани на цели четири страници на двойния 65 и 66 брой на „Прогрес“ от 7 юни 1897 г. От това става явно за всеки добросъвестен човек, че нещастният Алеко е жертва на едни от ония вражди и борби за спорни гори и мери между общини, за каквито често слушаме. Такива вражди и борби са съществували ред години между с. Радилово, отгдето са убийците, и Пещера. Често пъти тия борби са довеждали до кървави схватки между селяните и пъдарите на двете общини. Между изнесените в „Прогрес“ данни в цял ред официални преписки се описват тия схватки и се излагат оплакванията и взаимните обвинения на двете страни. При такива отношения между Пещера и с. Радилово става убийството при това село. На 11 май, празника на Св. Св. Кирил и Методий, М. Такев, пещерец и съветник на пещерци, минава с файтонпривечер през Радилово, придружен от Алеко Константинов. Веселието на селяните в една кръчма по случай на празника привлича Алека и той задържа там до късно спътниците си. В тоя късен час се заражда мисълта у кмета на селото за убийството на ненавистния пещерски застъпник. Той изпраща трима селяни, пострадали същия ден от пещерските пъдари, с кримки – и те в тъмнината, скрити зад един бряст до селото, стрелят във файтона на Такева, но куршумът пронизва сърцето на Алеко Константинов. Това е цялата история по убийството на писателя, установена както от официалните документи, публикувани във в. „Прогрес“, така и от свидетелските показания и от самопризнанията на двамата от убийците, изпратени от радиловския кмет да извършат убийството.

          Въпреки тия разкрития и установяването на истината по убийството органите на цялата опозиция не престанаха да го експлоатират против правителството. Прицелът им бяха както хората по-горе, главно водачите на южнобългарската някогашна партия и на съединистите – министрите Гешов и Маджаров. Органът на Каравелова „Знаме“ не скри целта на усърдно водената кампания по убийството на Алеко Константинов. Той писа: „Бедний Алеко! Мислеше ли ти, че ще паднеш от куршумите на оная партия, която брои в своите редове един Гешов, един Вазов, един Величков?“. И като се обръща към България, „Знаме“ пита: „Ще сможеш ли ти с кръвта на Алека да оклеймиш неговите същински убийци? Ще смогнат ли твоите синове да погребат политически хората, които са нравствените виновници на тая кръв?“.

          Това се искаше от органа на Каравелова. Искаше се политическото убийство на неговите противници. Това злорадство наумяваше злорадството на Стамболова да погуби Каравелова и други свои противници по повод убийството на министър Белчев.

­

Aleko_Konstantinov1          Aleko_Konstantinov2

             Алеко Константинов (01.01.1863 – 11.05.1897)

­

Забел.: Откъсът е от мемоарната книга на Велчо Т. Велчев “Из бурните времена на новата ни история. Записки и кпомени”, София, 2014, изд. “Прозорец”, с. 125-126.

­

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s