Юрий Лотман за модата

etopia

­

Jurij-Lotman_1          Jurij-Lotman_2

                  Юрий Лотман (28.02.1922- 28.10.1993)

­

          Преобърнатият свят се гради върху динамиката на нединамичното. Битова реализация на този процес е модата, която също въвежда динамичното начало в на пръв поглед неподвижните сфери на бита. В обществата, където типът дрехи е строго подчинен на традицията или пък се диктува от календарните промени – тоест не зависи от линейната динамика и произвола на човешката воля, – може да има скъпи и евтини дрехи, но няма мода. Нещо повече – в такова общество, колкото по-ценна е дрехата, толкова повече я пазят, и обратното, колкото повече я пазят,  толкова повече я ценят. Сравни например отношението към ритуалното облекло на държавните глави и църковните йерарси.

          Редовната смяна на модата е признак на динамичната социална структура. Нещо повече – именно модата с постоянните си епитети като „капризна“, „непостоянна“, „странна“ и така нататък, които подчертават немотивираността и привидната произволност на движението й, става един вид метроном на културното развитие. Ускореният характер на движението на модата е свързан със засилването на ролята на инициативната личност в процеса на движението. В културното пространство на облеклото се води непрекъсната борба между стремежа към стабилност и неподвижност (този стремеж психологически се изживява като оправдан от традицията, навиците, нравствеността, историческите и религиозните съображения) и противоположната на тях ориентация към новото и екстравагантното – т.е. всичко онова, което влиза в представата за модата. С други думи, модата се превръща в зримо въплъщение на немотивираното ново. [1] Това позволява тя да бъде интерпретирана и като област на уродливия каприз, и като сфера на новаторското творчество. Задължителен елемент на модата е екстравагантността. Последната не се опровергава от периодично възникващото връщане към „традиционната мода“, тъй като традиционността в случая сама по себе си се явява екстравагантна форма на отрицание на екстравагантността. Да се включи определен елемент в пространството на модата означава той да бъде изтъкнат, да му се придаде значимост. Модата винаги е семиотична. Включването в модата е непрекъснат процес на превръщане на незначимото в значимо. Семиотичността на модата  в частност се проявява в това, че при нея винаги се предполага наблюдател. Говорещият на езика на модата е създател на нова, неочаквана и неразбираема за аудиторията информация. Аудиторията трябва да не разбира модата и да се възмущава от нея. В това е триумфът на модата. Неразбирането и възмущението правят от модата нещо едновременно и елитарно, и масово. Елитарността се състои в това, че модата не се разбира, но триумфът й е в противопоставянето на тълпата. Без шокираната публика модата губи смисъла си. Тоест психологическият аспект на модата е свързан със страха да не би да останеш незабелязан и следователно се подхранва не от самоувереността, а от съмнението в собствената ценност. Зад модерното новаторство на Байрон се крие неувереност. Противоположната тенденция е модният отказ от модата, който наблюдаваме у Чаадаев – „хладните съмнения“ по думите на Пушкин. П. Я. Чаадаев може да служи като пример за изтънчена мода. Неговият дендизъм не е в стремежа да бъде модерен като догонва модата, а в твърдото убеждение, че я твори. Екстравагантността на облеклото му е в дръзката липса на каквато и да било екстравагантност. […]

          Модата, както и всички излизащи извън рамките на установената норма форми на поведение, предполага непрекъсната експериментална проверка на границите на общоприетото.

­

Jurij-Lotman_3          semiotik2

Юрий Лотман – из частта „Преобърнатият образ“

­

Бележки:

[1] Ако разглеждаме историята на модата, непрестанно ще се сблъскваме с всевъзможни опити за мотивация. Въвеждането на каквито и да било промени в облеклото се обяснява с нравствени, религиозни, медицински и т.н. съображения. Анализът обаче недвусмислено ни убеждава, че всичките тези мотиви се привнасят отвън post factum, т.е. че това са опити немотивираното да се представи със задна дата като мотивирано. Съвсем доскоро, през 50-те и 60-те години [на ХХ век], беше неприлично жените да носят панталони. Един известен писател изгони от дома си годеницата на сина си, понеже се била осмелила да дойде „по гащи“. Пак по същото време жените с панталони не можеха да влязат в ресторант. Интересното е, че в защита на тези забрани се привиждаха нравствени, културни и дори медицински съображения. Днес никой не си спомня нито за тези забрани, нито за мотивировките им.

­

Забел.: Откъсът е от кингата на Юрий Лотман „Култура и взрив“, София, 1998, изд. „Кралица Маб“, с. 92-94.

­

Advertisements

One thought on “Юрий Лотман за модата

  1. etopia Автор

    Тези толкова очевидно семиотични мустаци, монтирани на младото и старо лице на Юрий Лотман, твърде недвусмислено напомнят на мустаците на съвременниците Алберт Айнщайн и Йосиф Сталин. Какво е общото между Лотман, Айнщайн и Сталин? Само това, което означават тези мустаци…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s