Честит Ден на детето!

Историческа снимка

Юлия Йорданова-Панчева

Юлия Йорданова като чавдарче поднася ръчно изработена от деца кукличка върху молив на другарката Людмила Живкова – дъщеря на генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков, самата тя член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура (с ранг министър на културата).

Действието се развива в Двореца на пионерите (днес Национален дворец на децата) в гр. София, който по онова време се помещава в някогашната (и съвременна) сграда на Софийската духовна семинария. Подаръчето е изработено от кръжочници в Школата по етнография и фолклор с ръководител Лозинка Йорданова.

Панделките на главата са нетърпими за носене, синята вратовръзка под якичката спира дъха ми, къдравите дантелки, пришити от мама върху якичката, са мой личен срам пред всички останали чавдарачета, които нямат подобни флинтифлюшки. Кадърът е изрязан и скрива как от нерви безпощадно си чопля ноктите от яд, че точно аз трябва да поднасям този чужд сувенир на Другарката Живкова и че – няма как – ще трябва да се усмихвам хрисимо. Помня как си тичах някъде из дългите коридори на сградата, когато изведнъж някой ме задърпа, викайки: „Идвай, идвай…“

На тази снимка аз съм мило и възпитано чавдарче – нещо като рекламно лице на щастливото детство в края на 70-те години на ХХ век. А истината е извън кадър – чувствам се ужасно в тази изкуствена роля и едвам се сдържам, чакайки пак да ме „пуснат“ да си играя в парка (без панделки, без вратовръзка и с разчоплен до дъно нокът).

Детство мое, реално и вълшебно, нереално и обикновено!