Стоян Михайлов за тоталитарния парламентаризъм

Поглед отвътре

etopia

­

Stoyan-MihailovІ1Stoyan-MihailovІ2

                              Стоян Михайлов (род. 06.10.1930 г.)

­

          Не само ЦК, но и Народното събрание бе превърнато в робот за автоматично гласуване.

          Когато трябваше да се гласува някакъв закон или решение, председателят на парламента се провикваше:

          – Кайто е „за“ да вдигне ръка. Пълно болшинство. Против? – и без да погледне към залата, отговаряше: – Няма. Въздържали се? Няма.

          Но веднъж се случи нещо, което не се беше случвало. След второто „няма“ от залата се чу писъка на тънко гласче:

          – Аз съм против!

          Залата се вцепени. Всички извиха бавно и страхливо очи натам, откъдето се чу писъкът на гласчето. Ситното очилато човече дори бе вдигнало високо ръка, за да го видят.

          Беше писателят Емилиян Станев.

          Настана мъртва тишина. Секунда, две, три. И изведнъж откъм трибуната, където седеше Тодор Живков, проехтя неговият гръмогласен смях:

          – Ха-ха-ха! Емилияне, браво! Ха-ха-ха!

          И цялата зала, подражавайки подмазвачески на смеха му, избухна в смях:

          – Ха-ха-ха! Ха-ха-ха!…

          Това бе единственото гласуване „против“ за цялата история на социалистическа България след обесването на Никола Петков през септември 1947 г. до падането от власт на Тодор Живков през ноември 1989.

­

Забел. № 1: Стоян Михайлов е български социолог и политик от Българската комунистическа партия, съосновател и един от ръководителите на Института по социология при БАН. Депутат е в Седмото велико народно събрание. От 1978 до 1988 г. е секретар на ЦК на БКП. След свалянето на Тодор Живков за кратко е вицепремиер на Георги Атанасов през 1989 г. През 1992 г. е обвинен от главния прокурор Иван Татарчев, като обвинението е снето през 2000 г.

Забел. № 2: Мемоарът е публикуван във в. „Дума“ на 06.10.2005.

Забел. № 3: Откъсът е от книгата на Стефан Цанев „Български хроники“, т. 4 – „История на нашия народ от 1943 до 2007 г.“, София, 2010, изд. „Труд“, с. 393-394.

­

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s