Умберто Еко за творческото писане

etopia

­

eco_umbertoeco-umberto

Умберто Еко (05.01.1932 – 19.02.2016)

­

          Във френския език има разлика между écrivain – човек, който създава „творчески“ текстове, например романист или поет – и écrivant: човек, който записва факти, например банков чиновник или ченге, което съставя доклад за криминален случай. Но що за писател е философът? Можем да кажем, че философът е професионален писател, чиито текстове могат да се резюмират или предадат с други думи, без да изгубят цялото си значение, докато текстовете на творците не могат да бъдат напълно преведени или парафразирани. Но макар че определено е трудно да се превеждат поезия и романи, деветдесет процента от читателите по света са чели „Война и мир“ или „Дон Кихот“ в превод; и според мен Толстой в превод е много по-верен на оригинала от който и да е английски превод на Хайдегер или Лакан. Е, Лакан по-„творчески“ ли е от Сервантес?

          […]

          Някой казваше, че „не-творческото“ писане, като това на Линей или Дарвин, се стреми да предаде вярна информация за китовете и маймуните, но когато Мелвил пише за белия кит или когато Бъроуз разказва за Тарзан, осиновен от маймуните,те само се преструват, че говорят истината, а всъщност измислят несъществуващи китове и маймуни, като не се интересуват от истинските. Можем ли да заявим без съмнение, че Мелвил в своята история за един несъществуващ кит няма намерение да каже нищо вярно за живота и смъртта или за човешката гордост и твърдоглавост?

         Проблематично е, ако дефинираме като „творец“ писателя, който просто ни казва неща, неотговарящи на фактите. Птолемей е изрекъл някои неверни работи за движението на Земята. Трябва ли тогава да отсъдим, че е в по-голяма степен творец от Кеплер?

          Разликата по-скоро се намира в начините, по които авторите могат да реагират на тълкуванията на своите текстове. Ако кажа на някой философ, учен или изкуствовед: „Написали сте така и така“, той винаги може да отвърне: „Разбрали сте погрешно моя текст. Точно обратното казвам“. Но ако някой критик предложи марксистка интерпретация на „В търсене на изгубеното време“ – например, че в най-изострената криза на упадъчната буржоазия пълната отдаденост на паметта и припомнянето изолира твореца от обществото, – Пруст може и да не се зарадва на тази интерпретация, обаче ще му е трудно да я отхвърли.

­

Забел.: Откъсът е от кингата на Умберто Еко „Изповедите на младия романист“, София, 2014, изд. „Сиела“, с. 8-9.

­

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s