Умберто Еко за вселената

etopia

­

eco-umberto2

                 Умберто Еко                                       Umberto Eco

­

          Преди няколко години във Франция излезе книга на Жан Франсоа Готие, озаглавена „L’univers existe-t-il?“ Съществува ли вселената? Хубав въпрос. Ами ако вселената е понятие като космическия етер, флогистона, заговора на сионските мъдреци?

          Аргументацията на Готие е философски издържана. Идеята за вселената като цялост на космоса произлиза от най-древните космографии, космологии и космогонии. Но може ли да се опише, сякаш се гледа отвисоко, нещо, в което ние се съдържаме, от което сме част и от което не можем да излезем? Може ли да се направи дескриптивна геометрия на вселената, когато не съществува пространство извън нея, върху което да я проектираме? Може ли да се говори за началото на вселената, когато времево понятие като „начало“ трябва да се съотнесе с параметъра на часовник, а вселената е най-вече часовник на самата себе си и не може да се съотнесе към нищо, което е външно за нея? Може ли да кажем заедно с Едингтън, че „стотина милиарда звезди съставят една галактика, стотина милиарда галактики съставят вселената“, когато, отбелязва Готие, докато една галактика е обект, който може да се наблюдава, вселената не е, и следователно се създава една неравностойна аналогия между две несъизмерими единици? Може ли да се постулира вселената, за да може после с емпирични инструменти този постулат да бъде изучаван, все едно че е обект? Може ли да съществува един-единствен обект (със сигурност най-единичният от всички), чиято характеристика е, че е само закон? Ами ако историята за Големия взрив е разказ също толкова фантастичен като гностичния, според който вселената е създадена от лапсуса на един непохватен демиург?

          В основата си тази критика на понятието за вселената преповтаря кантианската критика на понятието за света.

          И тъй като на някого подозрението, че Слънцето не обикаля около Земята, се е сторило в някакъв исторически момент също толкова налудничаво и отвратително като подозрението, че вселената не съществува, полезно е да държим ума си чист и свеж за деня, в който научната общност постанови, че идеята за вселената е била илюзия като плоската земя и розенкройцерите.

          В края на краищата първият дълг на културния човек е да бъде нащрек, за да пренаписва енциклопедията всеки ден.

­

Забел.: Откъсът е от книгата на Умберто Еко „За литературата. Есета“, София, 2014, ИК. „Бард“, с. 239-240.

­

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s