Сюзан Зонтаг пак за фотографията

etopia

­

Susan Sontag_1966BSusan Sontag_1966

                      Susan Zontag                                        Сюзан Зонтаг

­

          Фотографиите имат и предимството да съвместяват две противоположни свойства. Те се появяват с презумпцията за обективност. Но, разбира се, винаги предлагат и определена гледна точка. Те регистрират реалното, и то неопровержимо – нещо, което никое словесно описание не би постигнало, колкото и да е безпристрастно, тъй като самата регистрация се извършва от машина. Но същевременно са свидетелства за нещо реално случило се, доколкото е имало някой, който да ги направи. Според [Вирджиния] Улф снимките „не са доводи, отправени към разума; те са просто изложение на факти, отправени към окото“. Истината е, че те не са „просто“ някакви неща и със сигурност не се възприемат само като факти – и от Улф, и от когото и да е друг. Защото, както сама бърза да поясни, „окото е свързано с мозъка, а мозъкът – с нервната система. За миг системата изпраща своите сигнали до всички отминали спомени и настоящи усещания“. Този сръчен жест позволява на фотографията да бъде едновременно обективно и субективно свидетелство, достоверно копие (или транскрипция) на действителния момент, но и негова интерпретация – нещо, към което литературата отколе се стреми, но едва ли някога ще го постигне, поне не в буквалния смисъл.

[…]

          Фотографията е единственото изкуство, в което професионалната подготовка и дългогодишният опит не гарантират предимство пред необучените и неопитните – като причините са от различно естество, например огромната роля на случайността (или късмета) при самото снимане, а и афинитетът към спонтанното, грубото, несъвършеното. (Няма да открием подобно „игрално поле“ в литературата, където фактически нищо не се оставя на случайността и късмета, а усложненият изказ обикновено не се санкционира, а също и в сценичните изкуства, където истинският успех е немислим без изнурителна подготовка и ежедневна практика, или пък киното, което почти не е повлияно от „антиарт“ нагласите, доминиращи в съвременната художествена фотография.)

­

Забел.: Откъсът е от последната книга на Сюзан Зонтаг “Да гледаш болката на другите”, София, 2015, изд. “Изток-Запад”, с. 30-31, 32-33.

­

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s