Да четеш мълчанието

­Юлия Йорданова-Панчева

­

kniga_1

­

          „Когато искам да мълча“ е странна книга. Тя е посветена на мълчанието, но разкрива копнежа си по него пак чрез думите. Тя е създадена от българско издателство за детска литература, но по всичко личи, че е предназначена за възрастни читатели. Тя е книжка с картинки, които надвишават броя на изреченията в нея, но и те са направени в черно-бяло и приличат на букви, които са се разтворили в нюансите на сивото, за да изобразят нещо друго.

          Авторката Зорница Христова разказва, че това е книга, родена не от думите, а от образите. Тоест текстът е написан по картинките, а не обратното, както става при останалите книги. Всичко тръгва от серия картини на Кирил Златков – живописец и график, графичен дизайнер, автор на шрифтове и реклами. Графиките му били на изложба в акрилни платна, но са преоткрити от писателката в чернова на едно тефтерче. Наложило се само да ги преподредят и допълнят, за да станат това, което са сега – илюстрации в книгата „Когато искам да мълча“.

          Тук обаче става дума за едно друго мълчание. Не за това, когато сме сърдити и не ни се говори с никого, или пък когато сме сами и няма какво друго да правим освен да помълчим. Тук се мисли за мълчанието отпреди да знаеш думите, отпреди проговарянето, отпреди да пораснеш и станеш като хората, които общуват по един и същи начин чрез речта. Защото думите – както знаем – са на всички и вече измислени. Ние просто ги заварваме на този свят така, сякаш винаги са съществували – готови, стари, разработени и захабени. И затова от време на време, за да се опомним и върнем отново при себе си, трябва да избягаме от тях и да замълчим.

          Идеята за това предвестно мълчание, предхождащо зрелостта, въвежда в книгата темата за детството. Може би това е, което дава основание тя да бъде наречена „детска“. Но истинският й адресат са порасналите деца – онези, които помнят нямото знание на първоначалата и могат да разговарят в мълчание. Вслушването в безмълвието, вглеждането във всичко, което стои отвъд думите, е търсеният начин на общуване тук, който със сигурност е уникален, много личен, свой, неприличащ на ничий друг в света. Усмивката, гласът, светлината в очите, въздишката, топлината на тялото, мирисът и после тишината на присъствието – те изпълват пространството така, както никоя дума не може да го стори. „Когато бях малък, възрастните ми показаха думите, за да има къде да си слагам нещата“ – започва книгата. Но могат ли сънищата например – най-тайнственият свят! – да бъдат побрани в словесните кутийки, предоставени ни наготово? Може ли цялата вселена да се напъха в тези куфари, буркани, кашони, гърнета на смисъла, каквито представляват думите? Съвсем не, отговаря книгата. „Послушай ме, когато мълча“ – завършва текстът, и ще чуеш най-важното. А кое е то? Тръбният зов на това четиво не ни казва, защото няма дума за него, то трябва да се усети. И птичето се навежда над мечото ухо, за да изпълни онова сладкогласо мълчание, което би доловило и най-дебелокозинавото живо същество.

          Тази философия на мълчанието, разбира се, не е детска. Тя може да бъде наречена инфантилна, регресивна, консервативна, атавистична, ирационална и кой знае още каква, и навярно във всеки случай няма да бъде погрешно. По-същественото е обаче, че тази романтична носталгия по ранното детство, по младенческото свръхчувствително общуване цели да провокира усетливостта на читателя, да разбуди неговата първичност и чиста човечност и в крайна сметка да му подейства катарзисно: освободен от наносите на словесността, той отново да застане пред себе си пречистен в голотата на мълчанието. Да спомни детето в себе си. Да се роди наново.

          Илюстрациите на Кирил Златков олицетворяват това внушение. Графиките му са мрачни, но излъчват спокойствие. Те обединяват детството и зрелостта в графичната метафора на нямото мече. То ни следи мълчаливо от книгата, често пъти с премрежен поглед, за да вникнем в сърцето на тайната. И ние го гледаме така, както се гледа стара снимка от детството.

­

kniga_2

­

Забел.: Текстът е публикуван в списание „Фотобюлетин“, 2015 г., 1 бр.

­

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s