Прощално слово

In Memoriam

Юлия Йорданова-Панчева

­

S.A

доц. д-р Стоян Асенов
(1960 – 2021)

­
          Помня го – за кратко бе и мой преподавател в началото на 90-те. Яви се зад катедрата на мястото, на което доскоро виждахме Цочо Бояджиев, за когото чухме, че получил инфаркт и се оттеглил на лечение.
          Стоян Асенов беше много млад. Тих и скромен, миловиден и почти незабележим – чудя се как го чувахме от крайните банки.
          За нас, съвсем младите, бъдещите филолози със служебно обещание в студентските книжки за бляскава кариера на писатели, омайната реч на философите ни се стори внезапно и голямо разобличение. Тя, тази непозната и невнятна реч, ни стряскаше, дори ни плашеше, караше ни да се чувстваме безсилни и неочаквано да замълчим, да се засрамим от кресливата си и патетична приказливост, да направим пауза, да спрем да стихоплетстваме и да се взрем в думата, в едната дума. Философстването ни принуждаваше да останем в словото отвъд себе си, изговарящите го. Да усетим думата извън контекста на останалите думи. За да чуем думата в контекста на мълчанието и на всичко онова, което има битие, но не говори и тайно ни призовава ние да го изречем. Философската реч ни учеше на такова самоотчуждение, каквото не познавахме дотогава, лекуваше ни от егоцентризма на маниерната ни чувствителност и ни караше да пораснем – най-после да бъдем хора, отговорни за нещата извън фонетиката на собственото си его. Философията ни учеше на морал в словото.
          Преподавателят ни по философия Стоян Асенов – тогава не знаех, че го наричат Джони, толкова ми беше непознат, почти колкото и сега – ни разкриваше точно това тихо надмощие на философа над възторжената слабост на филолога. Помня, че по онова време, някъде във втори курс, и може би тъкмо под негово влияние, но без да го съзнавам достатъчно и до днес, се научих да скъпя думите, да ги меря по смисъл, да им търся място в света на безмълвието, където всичко съществува и е и без тях. Какво е един филолог, учех се, без да е минал през отрицанието на философията, какво е един сладкодумец, досещах се, без да е изживял отшелничеството на мълчанието? Провален поет. Неслучен филолог.
          Благодаря ти, философе, за късите уроци от университетската ми младост, благодаря ти, непознати ми и незабравени преподавателю, Стояне Асенов!
­

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s