Архив на категория: Без контекст

Поетът у поета

etopia

­

Двамата поети – Атанас Далчев и Радой Ралин

­

ПОЕТЪТ

­

                                                                                                   На Атанас Далчев

                                                           Поетът… Него от младеж боготворях
                                                           и не посмеях с него да се запозная.
                                                           По улиците отдалече го следях,
                                                           със завист съзерцавах бедната му стая.

                                                           И този ден, когато тръгвах на война,
                                                           на улицата срещнах го съвсем случайно.
                                                           И заболя в сърцето ми една вина,
                                                           че досега съм го обичал само тайно.

                                                           Той забеляза колко много ми тежи
                                                           сандъчето със моите войнишки вещи
                                                           и неочаквано до мене приближи,
                                                           взе дръжката. Усетих пръстите горещи.

                                                           Не само че товарът стана двойно лек.
                                                           Пред него можех цял да го издекламирам.
                                                           Но сепна ме поетът и като човек.
                                                           А тръгнал бях за свободата да умирам.

                                                           Внимателно запита имам ли баща,
                                                           защо не ме изпраща никое момиче?
                                                           И все на път ли ще прекараме нощта?
                                                           В частта си с близки ли съм, или съм самичък?

                                                           Узнал, че аз съм доброволец, изведнъж
                                                           от обич почна той да ме разубеждава,
                                                           че би било добре да стана първо мъж,
                                                           че смешно е човек в смъртта да търси слава.

                                                           Не слава – възразих му аз, – а свобода.
                                                           Той ме запита: нещо много ли ме мъчи,
                                                           че искам всичко в тази дума да сведа?…
                                                           Ний стигнахме. Той пусна моето сандъче.

                                                           Сбогувахме се като близки. Не разкрих
                                                           какво е бил за мен през толкова години.
                                                           Да тръгна на война не се разубедих,
                                                           но обновявах вече моите причини.

­

                                                            Радой Ралин – 1945, 1969

 

Източник: facebook

­­

Advertisements