Плетение словес

­

Литературен лексикон

­

Бледорозовите покриви на устните Уолт Уитман, из „Песен за себе си“

В същината си природата на фанатика е твърде сантиментална и в същото време без капчица въображение Амоз Оз, из „Как да излекуваме фанатик“

Детето е един предкултурен човек, а играта на детство връща на културния старец спомена за оня космотворчески миг, в който започва биографията на всеки човекЮлия Йорданова, дипломна работа на тема „Фолклор и масова култура (Опит за интерпретативна антропология на популярната култура)“

Истината е, че няма непродаваеми книги, има непродаваеми тиражиСилвия Вагенщайн, из „Пред езиковото разточителство предпочитам лаконичната експресивност“

Където си е моят дом Кирил Калев, из песента „Тя“

Лайкучката не хапе, а ухае Николай Кънчев, из едноименната  му стихосбирка

Момичето с калейдоскопични очи Джон Ленън и Пол Маккартни, из „Люси в небето с диаманти“

Но вече стана правило (узаконено от всепозволеността на постовете във Фейсбук) активно да се употребяват прекомерно маркирани от емоция думи със или без основание. Това може би тръгна от журналистиката, но навлезе и в масовото писане за литература. Писателят е страхотен, книгата е уникална и спира дъха, преводът е великолепен, блестящ. При това положение не само че няма как оценките да не са подвеждащи, но и претръпването от това патетично говорене е напът да притъпи сетивата за отсяване на същинските явления. И насред този раблезиански свят на непремерени и високопарни слова сухото, фактологично говорене или мълчанието остават единствено адекватните форми на тиха съпротива. Амелия Личева, из „Литературен вестник“, 2018 г., бр. 33

Отношението между актуално и виртуално е същото отношение като това между живота и фотографията. Актуалното е това, което реалното е било, когато сме се абстрахирали от движението Марчело Витали Розати, из „Да се ориентираме във виртуалното“

Свободата в женски род накърнява патриархалната мощ и нейната мъжка надменност. Тя й налага да се адаптира и да се измисли нановоЮлия Кръстева, из интервюто й от Жан-Мари Дюран „Свободното слово все още предстои“

Споменът, макар болезнен, е единствената ни връзка с мъртвите Сюзан Зонтаг, из „Да гледаш болката на другите“

Според Декарт мисленето се състои от отчетливи елементи (понятия), които могат да се комбинират в мисловния процес като перли върху абак… Вилем Флусер, из „За една философия на фотографията“

Така че за подаръци ще имаш пушки и пистолети. Двуцевки. Винтовки с пълнител. Картечни пистолети. Топове. Базуки. Саби. Армии от оловни войници в пълно бойно снаряжение. Замъци със спускащи се мостове. Крепости, които да обсаждаш. Каземати, пачки с патрони, разрушители, изтребители. Автомати, ками, револвери. Колтове и уинчестери. Шаспота, А-91, гаранди, снаряди, аркебузи, кулверини, прашки, арбалети, оловни гюлета, катапулти, файърбранди, гранати, балисти, мечове, пики, тарани, алебарди и абордажни куки. И песос, песос, както викаше капитан Флинт (в памет на Дългия Джон Силвър и Бен Гън), и кортици, като онези, които Дон Барехо толкова харесваше, и толедски саби, за да избиваш по три пистолета наведнъж и да сразиш маркиз Монтелимар, или да прибегнеш до неаполитанския финт, с който барон Дьо Сигоняк уби злия негодник, който искаше да открадне неговата Изабела. Ще има секири, протазани, мизерикордии, крисове, копия за хвърляне, ятагани, стрелички и скрити в бастун остриета като онзи, който държеше Джон Карадайн, когато го хвърлиха върху третата релса и умря от електрически удар – ако хората не си спомнят това, то си е техен проблем. И къси пиратски саби, пред чийто вид да пребледнеят Кармо и Ван Щилер, и инкрустирани пистолети, каквито даже сър Джеймс Брук не е виждал (иначе нямаше да се сдаде пред сардоничната, незнайна на брой цигара на португалеца); и кинжали с триъгълни остриета като онзи, с който ученикът на сър Уилям, додето денят кротко угасваше над Клинянкур, прониза наемния убиец Дзампа, който бе убил собствената му майка, старата и нещастна Мама Фипарт; и стипчиви круши като онази, дето пъхнаха в устата на тъмничаря Ла Раме, докато херцог Дьо Бофор, чиято рижа брада бе станала още по-очарователна поради системната употреба на оловен гребен, се измъкваше на кон, радостно предвкусвайки гнева на Мазарини; и дула, натъпкани с гвоздеи, очакващи да бъдат изстреляни от мъже, чиито зъби са почервенели от бетел; и пушки с перлени приклади, предназначени за арабски стрелци с блеснали от влага бурнуси; и бързи като светкавица лъкове, пред които Нотингамският шериф ще позеленее от завист; и ножове за скалпиране, досущ като онези на Минехаха или пък на Винету (нали си билингва). Малък, плосък пистолет, който да пъхнеш в жилетката под редингота, както подобава на крадец-джентълмен, или пък тежък парабелум, изпълващ джоба или мишницата като на Майкъл Шейн. И стари пушки, достойни за Джеси Джеймс и Бесния Бил Хикок или за Самбильонг, от онези, дето се пълнят през дулото. С една дума, оръжия. Много оръжия. Тези оръжия, моето момче, ще бъдат гвоздеят на всички твои Коледи. Умберто Еко, из поучително писмо на учения от началото на 60-те години на ХХ век до неговия син (по онова време – на една годинка), в което той споделя (с раблезиански вкус към изброяването), че иска възможно най-скоро да го затрупа с милитаристични играчки, за да го направи убеден пацифист, когато порасне( из „Изповедите на младия романист“)

Уча се на безтебие Атанас Цанков, из непубликуван текст

Човекът със своя Опит бил ли е свидетел на Сътворението, видял ли е как е протекло всичко? Някой представител на най-задълбочените хора на науката досега проникнал ли е надолу до основите на Вселената и измерил ли е всичко, намиращо се там? Създателят приел ли е тези хора в Своя съвет, че да могат да прочетат Неговия основен план на непонятното Всичко и да кажат: Това го има отбелязано там и то е именно това, а не нещо друго? Уви, в никакъв случай не е така! Тези хора на науката не са били никъде другаде освен там, където сме били и ние, в сравнение с нас те са виждали с около една педя по-дълбоко в Бездната, която е безкрайна – без дъно, както и без бряг Томас Карлайл, из „Sartor Resartus“

­

Реклами