Плетение словес

­

Литературен лексикон

­

Бледорозовите покриви на устните – Уолт Уитман, из „Песен за себе си“

В същината си природата на фанатика е твърде сантиментална и в същото време без капчица въображение – Амоз Оз, из „Как да излекуваме фанатик“

Детето е един предкултурен човек, а играта на детство връща на културния старец спомена за оня космотворчески миг, в който започва биографията на всеки човек. – Юлия Йорданова, дипломна работа на тема „Фолклор и масова култура (Опит за интерпретативна антропология на популярната култура)“

Истината е, че няма непродаваеми книги, има непродаваеми тиражи – Силвия Вагенщайн, из „Пред езиковото разточителство предпочитам лаконичната експресивност“

Където си е моят дом – Кирил Калев, из песента „Тя“

Лайкучката не хапе, а ухае – Николай Кънчев, из едноименната  му стихосбирка

Момичето с калейдоскопични очи – Джон Ленън и Пол Маккартни, из „Люси в небето с диаманти“

Отношението между актуално и виртуално е същото отношение като това между живота и фотографията. Актуалното е това, което реалното е било, когато сме се абстрахирали от движението – Марчело Витали Розати, из „Да се ориентираме във виртуалното“

Споменът, макар болезнен, е единствената ни връзка с мъртвите – Сюзан Зонтаг, из „Да гледаш болката на другите“

Според Декарт мисленето се състои от отчетливи елементи (понятия), които могат да се комбинират в мисловния процес като перли върху абак… – Вилем Флусер, из „За една философия на фотографията“

Уча се на безтебие – Атанас Цанков, из непубликуван текст

Човекът със своя Опит бил ли е свидетел на Сътворението, видял ли е как е протекло всичко? Някой представител на най-задълбочените хора на науката досега проникнал ли е надолу до основите на Вселената и измерил ли е всичко, намиращо се там? Създателят приел ли е тези хора в Своя съвет, че да могат да прочетат Неговия основен план на непонятното Всичко и да кажат: Това го има отбелязано там и то е именно това, а не нещо друго? Уви, в никакъв случай не е така! Тези хора на науката не са били никъде другаде освен там, където сме били и ние, в сравнение с нас те са виждали с около една педя по-дълбоко в Бездната, която е безкрайна – без дъно, както и без бряг – Томас Карлайл, из „Sartor Resartus“

­