За една театрална постановка с подкрепата на Национален фонд „Култура“
Юлия Йорданова-Панчева
„Фейсбук“ ми предложи с ненатрапчива реклама да посетя моноспектакъла на актрисата Яна Огнянова в постановката на Здрава Каменова „Преподавай трудно“ в Нов театър на НДК и аз веднага се съгласих. Как така?
Първо, учителска тема. Нали след завършването на Университета и аз първо това работих. Четири години от живота ми отидоха така. Какво ли не видях тогава… И до днес си мисля, че най-голямото ми постижение беше да науча един осмокласник да пише. Защото до тоя момент не можеше изобщо, а за негова изненада имаше какво да каже в моите часове. Не знам къде отиде това момче, след като завърши дванайсети клас, защото и аз тогава напуснах системата, но със сигурност го изпратих грамотен и кадърен човек.
Второ, комедия е. При толкова катерене из етажите на високата култура силно ми дотяга от изкуствен патос. Искам да сваля социалните роли като неудобни рокли и да си остана дибидюс, по душа.
Трето, моноспектакъл. Любимият ми театрален жанр, откакто навремето гледах представленията на Мариус Куркински, пак тук, в малките зали на НДК. Тогава, през 90-те те предизвикваха фурор в българския театрален свят. Това невероятно превъплъщение на актьора от образ в образ на живо пред публиката, без плавен преход между характерите, изгледаше същинско фокусничество. Гениалност някаква.
И сега, като видях кратките видеа с откъси от сценичните метаморфози на тая една-единствена актриса, която не познавах, веднага ми се прииска пак да видя тоя вълшебен занаят и да се порадвам на илюзията. Най-голямата театрална илюзия – моноспектакълът.
И не сбърках.
На пиесата на Здрава Каменова здраво се посмях. Брилянтен текст, чудесни езикови игри, добре нацелен сюжет – за митарствата на съвременния частен учител по най-световния сред чуждите езици, и великолепни персонажи, навързани един за друг като верижка на ланец. И всичко това – в огненото изпълнение на Яна Огнянова – една актриса, която умело се преобразява от типаж в типаж: ту на изкуфяла старица, ту на претенциозна фолкпевица, ту на зомбирано осемгодишно геймърче, ту на самотен четиридесетгодишен мухльо, ту на прост таксиджия или на амбициозни майки на останали без детство ученичета… Влиза в образа на всякакви мутри и гърли, но най-вече на това, което е основната й роля – добра учителка по английски език.
Ама какво е това? Скеч до скеч. Халтура! Не. Грешка. Култура е! Защото тази комедия всъщност разкрива драмата на истински добрия учител – онзи, който е добър не само в „обучението по“, а преди всичко в общуването със своите ученици. Учителката от пиесата „Преподавай трудно“ преподава английски език, но тя прави нещо много различно и повече от това: спасява учениците си от фалша на социалното им обкръжение и им дава всичко, от което те са лишени вкъщи или в училище. Учи ги да бъдат нормални хора. И заплаща своята всеотдайност с обругаването от частните й работодатели, с линчуването й от капризните родители, с обезчестяването й от неблагодарното общество.
„Преподавай трудно“ е истински театрален екшън, едно „Умирай трудно“ по български, когато невежите хора убиват знаещите.
Не, това трябва да се гледа.
Да, не съжалявам, че отидох – беше Театър.
Yutopia 